В проекта са разписани принципите на т. нар. съдийско самоуправление, новите правомощия на Инспектората към Висшия съдебен съвет, кариерното израстване на магистратите, реформата в прокуратурата, статутът на съдебните и прокурорските помощници, както и допълнителни правила за изпита за юридическа правоспособност, предаде БТА.

На пресконференция след заседанието на кабинета министърът на правосъдието Екатерина Захариева отбеляза, че с предложените промени се изпълнява стратегията за съдебна реформа и препоръките, които години наред се дават в докладите по Механизма за сътрудничество на ЕК.

По думите й най-важното е, че се дават всички гаранции за независимост и безпристрастност, а от друга страна и за носене на отговорност на съдиите, прокурорите и следователите.

"Проведох консултацията с РБ. Мисля, че те също ще го подкрепят, поне с такова усещане останах. От АБВ вече много категорично казаха, че ще подкрепят законопроекта, от ПФ имаха някои въпроси, но останах с усещането, че те ще подкрепят духа на проекта. Надявам се това обещание да се изпълни и в зала. Продължавам с останалите", каза още Захариева, цитирана от БНР.

Според нея обаче не всички ще постъпят конструктивно, заради предизборните спекулации, които вече са започнали.

Промените в закона

Засилва се съдийското самоуправление с регламентиране на възможността общите събрания на съдиите да предлагат и изслушват кандидатите за председател на съответния съд и да изказват становище относно кандидатурите. Това ще ограничи възможностите за непублично въздействие при номинирането на кандидати за председатели и създава гаранции за това, че магистрати с високи професионални и нравствени качества, които се ползват с доверието и подкрепата на своите колеги, ще заемат административни позиции в съдебната система, мотивират се от правителството.

Сега административните ръководители фактически притежават властови ресурс, който определя доминиращата им роля и създава предпоставки за оказване на нерегламентирано влияние и натиск върху съдиите, а оттам върху процеса на правораздаването.

Този проблем е свързан и с други дефицити - отсъствието на адекватен процент на натовареност, липсата на ясни критерии за кариерно израстване, извършването на командироване без никакви правила, пълната непоследователност и непредсказуемост в дисциплинарната практика на ВСС. По този начин редовият съдия е поставен в ситуация на уязвимост от председателя на съда, допълват вносителите.

Реформата в прокуратурата въвежда ограничението горестоящият прокурор да дава разпореждания за решаване на делата по същество. Той ще може да го прави само относно прилагането на закона. Указанията трябва да са писмени и мотивирани и не могат да засягат вътрешното убеждение на наблюдаващия прокурор.

Като допълнителна гаранция срещу незаконосъобразни указания е предвидена възможността прокурорът да може да ги възразява пред по-горестоящата прокуратура.

В ЗСВ за първи път се въвеждат срокове за извършваните или възлагани от прокурори проверки, както и за произнасянето по тях, с което се слага край на продължаващите във времето проверки, многократно удължавани или забавяни по различни причини. Т. нар. предварителни проверки трябва да приключват до 2 месеца с възможност за еднократно удължаване до 1 месец, а произнасянето на прокурора по същество трябва да се случи до 1 месец от постъпване на материалите, е записано още в закона.

Към правомощията на Инспектората към ВСС да извършва проверки на имуществените декларации на магистратите се включват и проверки за почтеност, за конфликт на интереси, за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт и нарушаване на независимостта на съдии, прокурори и следователи.

Магистратите ще декларират имуществените си интереси в страната и чужбина (имоти, коли, банкови сметки и кредити над 10 хил. лв., подаръци над 1000 лв., данни за свързани лица, дялове в дружества, ценни книги и др. инвестиции, както имуществото на съпрузи, деца и лица, с които са във фактическо съжителство). Те ще подават декларация всяка година, дори в случаите, в които нямат промяна на имущественото си състояние.

"Идеята е да се следи, например, как магистратите изплащат кредитите си, защото ако това става прекалено бързо, възниква въпросът - с какви пари ги погасяват", са мотивите на министър Захариева.

Ново задължение за магистратите, членовете на ВСС, главния инспектор и инспекторите към Инспектората на ВСС, е те да декларират ежегодно дейности и членства в организации, юридически лица с нестопанска цел и др. граждански проекти.

Експертите в инспектората ще се избират след конкурс и преди назначаването им ще преминават през проверка за почтеност. Те също ще декларират имуществото си и наличието или липсата на конфликт на интереси.

Министерството на правосъдието оттегли предложението си експертите от Инспектората да се подлагат и на проверка с полиграф.