Също и как да се регламентират законово разтегливите понятия "крайна необходимост", "непосредствена опасност" и "неизбежна отбрана".

Повод за обществения дебат дадоха протестите в защита на д-р Иван Димитров, който само за миг се превърна от лекар в "убиец". Преди години такъв широк дебат предизвика един друг случай - с иконописеца Йордан Опиц, който на 5 февруари 2007 г. простреля крадеца Мариян Янчев и на 10 септември 2012 г. бе осъден от ВКС на 5 години затвор. Опиц излежа половината от срока в затворническото общежитие в Казичене и бе освободен предсрочно за "примерно поведение".

Животът му след трагичния инцидент, както казва самият той, се обърна на 360 градуса, но въпреки това тези дни иконописецът смело защити д-р Димитров и призна: "Повтори ли се, ще направя същото".
Потърсихме Опиц за коментар:


- Г-н Опиц, вече е ясна позицията ви в защита на вашия "събрат" по съдба д-р Димитров, но прави впечатление едно друго ваше изказване: "Аз съм ненужен, а той е лекар!..."Защо се смятате за "ненужен"? Вие сте талантлив творец и човек с гражданска позиция. Намирате ли някакъв "паралел" в сегашния дебат, с някогашния - по повод отмяната на смъртното наказание, когато аргументът, който натежа, беше че то можело да се използва с политически и "други" цели... И сега, като че ли, нещата вървят в такава посока...

- Министър Цецка Цачева сега отвори темата, че ще има дебат и по тоя въпрос - за смъртното наказание, но много късно! Аз излежах 2 години и 3 месеца затвор и 6 месеца домашен арест. Но мен ме оставете и какво е било - гледайте в бъдещето. Защото тия цигани, ще дойде време да влизат в къщите когато си поискат, безнаказано. Колко хора ограбиха, колко лекари пребиха, колко народ избиха?!?А тях кой ги бие?! - Никой! Ние, българите, нямаме права! Вие нямате право, защото сте с висше образование - знаете и трябва да спазвате законите. А те са неуки и привилегировани.

Два месеца след моя случай, когато стана белята, два пъти ми обраха апартамента. Два пъти! И аз какво можех да направя?! Нищо.

Като ме пуснаха от затвора, пътувам в трамвая и гледам двама цигани застанали до една жена - направили й параван и единият й бърка в чантата. Аз го виждам и не смея да се обадя. Защото ако ритна, ще стане пак беля - и хайде пак в затвора!...Какво да ви кажа?! Затова се чувствам ненужен вече на тоя свят! Служил съм във флота - водолаз, носил съм пагони, и след като толкова години не съм изневерил на тая държава, на мен държавата ми "изневери"!...Пратиха ме за три години в "Свободния Казиченски университет"!... И сега пак ще повторя, каквото твърдя от години - не е доказано, че това момче е починало от моя изстрел. Не е доказано! Няма такъв куршум, който да причини тези увреждания, за които те говорят. Това е сачма, която няма такава кинетична сила, да пробие яке, пуловер, фланела, подкожна тъкан, бял дроб, сърце, диафрагма, черен дроб, дебело черво и да застане в левия хълбок. Аз с карабина да го бях стрелял, нямаше да има такива поражения! Това момченце сто процента е "разфасовано" в "Съдебна медицина" от оня професор, който беше съден за продажба на трупни органи!...

Явно тая дума "демокрация" не е за България. Не знам какви са "партийци" - комунисти ли са, фашисти ли са, земеделци ли са - не ме интересува. Просто да се съберат, да седнат да се разберат, да не ползват името на България като тоалетна хартия. България е свято нещо. Тя не е наша - тя е на старите прабългари, на героите, на Левски и на Ботев!...Ние сме никакви. Ние сме безродна мърша. Стига вече!

За какво сме учили в тая държава - ние, децата ни?! - И тук наркоманите и циганите да владеят положението!...Трябва да се вземат някакви крути мерки срещу тях. Нашият народ да се надигне целият - да бъде като бетонна стена срещу тях.

Знаете ли, че ние се събираме вечер много често в едно заведение, разговаряме и аз виждам - хората ги е страх! Жена ми я пребиха пред блока една вечер преди две години - да й вземат чантата. Аз какво да направя?! - Ако тръгна да се разправям, айде пак в затвора!

Животът ми се обърна не на 180, ами на 360 градуса. Не съм свикнал да се оплаквам - жал ми е за децата, за младите хора, за тяхното бъдеще! Защото няма да има такова!...

Продадоха всичко! Къде са завод "Ворошилов", завод "Електроника", и да не ги изреждам...Къде са?! За какво да говорим?! - За пенсиите ли, за заплатите ли, за кое?!

През 95-а година бях в Швейцария - направих там един малък параклис. Хората ми предлагаха работа, къща, добро заплащане. Аз не останах, върнах се и ей-го какво последва!... Но пак ви казвам - не съм важен аз и моят живот - за мене Тоя, дето Го рисувам 60 години, Той ще каже!... Важно е какво бъдеще чака децата ни, внуците ни, България! Нали помните песента на Слави "Нема такава държава"?! - Кой друг да се погрижи за тая държава и за гражданите й, ако не ние - нейните граждани?! За да я "има" България!