"И с „третия" пол ли трябва да обременяваме и без това крехката детска психика, или това е нещо, с което някой иска да отклони вниманието от нещо по-съществено?!", пита учителката с дългогодишна практика и логопед.

Даниела Парушева е дългогодишен начален учител, преподава английски до IV клас, съавтор е на учебници по математика I-IV клас и логопед в столичното 15-о СУ "Адам Мицкевич". Когато говорим за въвеждането на нови предмети и теми от обществено значение в училище, трябва да се допитваме до такива хора, чийто живот минава в училище, сред подрастващите, и те най-добре познават проблемите, свързани с децата.

- Г-жо Парушева, вие сте дългогодишен начален учител. Наблюдавали сте във времето промените в родното училище. Какво е реалното положение, според вас днес, и как на фона на училищните реалии ще се "настани" темата за "третия" пол?

- Ще бъда откровена - страшно много деца с проблеми имаме! Положението никак не е розово. Много преди да се заговори в общественото пространство за „трети" пол, аз съм си задавала въпроса: „Как се чувстват хората, които по външни белези са определени като мъж или жена, а в действителност не са това?”

Не говоря за тези, които се правят на „такива”, а за тези, в които хормоните не са в синхрон с пола.

Често съм се питала, как бих се чувствала, ако съм на мястото на някой от тези хора. Това физиологично, хормонално и емоционално състояние съществува вероятно откакто съществува човешката раса, и да - тези хора имат правото да живеят по начин, който ги прави щастливи.

Всеки има право на избор как да живее, но без да пречи и без да нарушава правата на другите.

В същото време показността и парадирането донякъде отблъсква хората, в това число и мен.

И тук се появява въпросът какво е „третият" пол, как се дефинира това понятие, как изглеждат този хора? И това не е единственото, което вълнува моите мисли.

Като дългогодишен учител доста често се питам какво се постига с всяка реформа в образователната система; доколко са грамотни и мислещи нашите деца; какво точно правим, за да съхраним детската психика? Мога много да говоря, защото съм свидетел на много реформи, но резултатите от промените, лично мен не ме удовлетворяват.

И в този ред на мисли искам да попитам: И с „третия" пол ли трябва да обременяваме и без това крехката детска психика, или това е нещо, с което някой иска да отклони вниманието от нещо по-съществено?! И кой, и как ще включи теми за „третия" пол?! Или просто някой решава да се въведат, пък после ще се мисли как да стане – добре позната практика!

Обществото ни като цяло не е съзряло още да приеме „различните”.

Моралните ценности се изграждат в семейството, а училището само ги развива.

- Вие работите и като логопед, а според психолозите проблемите с говора при децата си има съответните психични причини... Много често явление са дислексията и заекването... Те имат ли връзка с душевното равновесие?

- Дислексията е специфично нарушение в развитието на уменията за четене, което не може да бъде обяснено само с умствената възраст на детето, с проблеми в остротата на зрението, или с неадекватно обучение в училище. Дислексията се изразява в неспособност за четене и разбиране на прочетеното, което води до говорни смущения и забавяне в развитието на грамотността. Симптоми на дислексия може да се наблюдават още от ранно детство, но в училищна възраст симптомите се обострят и стават по-забележими. Често тези деца започват да изпитват срам от несправяне с поставените задачи, свързани с четенето, писането (дисграфия), разбиране на прочетеното, което води до различни поведенчески прояви: затваряне на детето в себе си, неувереност, ниска самооценка, очуждаване, а понякога и до агресия. Тези деца трудно, или изобщо не създават приятелства, което влияе на емоционалното и психическото им развитие.

Навременното откриване на симптомите, правилното диагностициране на вида дислексия, подходящото обучение, подкрепата и разбирането на проблема, може да помогне на детето да се чувства пълноценно и значимо.

Заекването е нарушение на плавността на речта, което най-често е от психогенен произход, трудно отстранимо и често даващо рецидив. Причините, които могат да провокират появата на спазми и нарушение на говора са много. Те варират от значителна психотравма (развод на родителите, смърт на близък човек, насилие и др.), до подражание - когато в много близкото обкръжение на детето има заекващ човек.

Все още не са намерени категорични причини за заекването. Открити са нарушения в ДНК-то на заекващите, които са унаследени. При някои деца мисълта изпреварва говора, и това може да доведе до блокиране, или задържане на една дума, или повторение на част от нея.

Средата, в която се развива детето (семейство, детска градина, училище и др.) могат значително да повлияят на заекването, както в положителна, така и в отрицателна посока. Правилната терапия с психолог и логопед водят до значително подобрение на общото психическо състояние и това да доведе до подобряване на говора.

Мога да обобщя, че децата ни са подложени на стреса, който търпим и ние, възрастните. Но техните съпротивителни сили и ниво на интелект са по-слаби от нашите. Децата имат нужда от нашата подкрепа - от спокойна среда, в която познанията да се усвояват без сътресения. А точно такива сътресения може да предизвикат някои непремислени нововъведения. Затова трябва въвеждането на теми като "третия" пол хубаво да обсъдим и обмислим, преди да ги налагаме в училище. Това важи за всички промени и реформи - доколко те са оправдани, с оглед на развитието на децата като индивиди и личности.