- Проф. Тасев, защо държавното участие в сделката за ЧЕЗ бе обречено? 

-  Абсолютно правилно бе, че държавата не се включи в сделката за ЧЕЗ. Ще попитате защо?

Първата реакция на премиера Бойко Борисов беше, че това е частно правна сделка, след това обаче последваха политически демарши, а министър-председателя придоби опита в политиката и започна да прилага съвременни методи. И в математиката има такъв метод да докажеш нещо, допускайки противното, когато виждаш абсурда на допуснатото. Ако той бе застанал зад тезата, че "не", "не" или на отрицанието, щеше да се надигне една вълна, която щеше да го залее. Премиерът отстъпи и сега както виждате няма някой, който да каже, че това е било грешка с изключение, разбира се, на определени политически среди. Но болшинството от експертите веднага казаха "не" на държавно участие. 

Първо така държавата щеше да влезе в противоречие с висящото арбитражно дело във Вашингтон. Стана ясно, че има клауза, при която Върбакова се задължава да съдейства, което е естествено, защото трябва да се разпитват свидетели, трябва да се разгледа документация и т.н., следователно продавачът се е защитил от гледна точка на информация. Очевидно тези дела са доста продължителни, така че има такава клауза. И ако влезе държавата, тя автоматично трябва да приеме тази клауза, което е нонсенс-държавата се изправя срещу държавата.

- Нямаше ли държавата, ако бе влязла в тази сделка да влияе и на ценообразуването? 

- Да това щеше да е второто противоречие. Вие говорите за искания за повишаване на цената на електроенергията. Трябва да се знае, че регулаторът КЕВР не вдига цените, а сдържа вдигането им спрямо исканията на съответните дружества. И какво щеше да стане - отново държавата срещу държавата. Защото, ако държавата бе влязла в ЧЕЗ, щеше да се получи, че тя иска вдигане цената на тока. Принципно исканията на дружествата за вдигане на цената на тока са най-малко, за да се инвестира в мрежата, в противен случай след време ще се окаже, че ние имаме централи, ама нямаме мрежа, а по-добре е да нямаме централи, а да имаме мрежа, защото ток някак си и на някаква цена ще купим. Ако не се инвестира се получава Калифорнийския синдром, когато от прекалено силната рестрикция, чисто пазарна всеки сам намалява цената - не се инвестира в мрежа, централи, системата се срива и тогава цените стават значително по-високи от първоначалните.

Третото противоречие бе, че щеше да се обезсмисли самата сделка. Ако да речем държавата влиза с 34% в сделката, то за Върбакова оставаха 33%. Тогава каква е логиката? 

- А законодателството ни дава ли достатъчно гаранции да не бъдат нарушени интересите на потребителите? 

- Това го твърдяха освен мен, мнозина, че съществуващото законодателство дава достатъчни гаранции, за да не се нарушат интересите на потребителите. Т.е. влизането на държавата в сделката не само, че не е логично, но то влиза в противоречие и с третия енергиен пакет. Защото ние по силата на третия пакет разделихме вертикалната интеграция в енергетиката и разбира се, обратното връщане е доста неприятно, защото ще последва реакция от Европа. Имаше опоненти, които казаха-ето чешките дружества са държавни, Електрисите дьо Франс е държавно, само че когато започна натиска на Европа, те поискаха и получиха право на дерогация /съгласие на Европа тази мярка, която те определят един определен период от време да не се прилага/. Но никой не е казал колко време да не се прилага. А след като веднъж са се съгласили, да се връщате обратно, това вече е невъзможно. Това е същото както, ако счупите едно гърне да го лепите.

Най-важното е, че смяната на собствеността не влияе на процесите на регулация и на ценообразуване. Във всички случаи искането на ЧЕЗ за вдигането на цената, както на останалите не е свързано със смяната на собствеността и подлежи на регулация. КЕВР не е регистриращ орган, а е регулиращ. Аз да речем искам 10%-15% по-висока цена, след това сяда регулаторът и започва да работи по специалния сметкоплан, който се отличава от обичайните счетоводни сметкопланове, има много дейности, които не се отчитат при ценообразуването и не се вземат предвид. Тогава КЕВР взима големия червен молив и започват да драскат и обясняват защо. Регулаторът не е всесилен, той може да зачертае и да обоснове, но ако тази обосновка не е достатъчно добра, има Върховен административен съд, който трябва да се произнесе. Виждате как е изградена системата в държавата, за да може да няма произвол на държавните институции. Инструментът на регулатора са решенията, които са административен акт, а те подлежат на обжалване в 14 дневен срок. Има много такива институции, които действат и дават гаранция, че нито държавата ще прекрачи закона, нито ще се даде възможност на самите естествени монополи да поискат и получат висока цена.

- Бизнесът поиска държавата да си върне "Марица Изток" 1 и 3, възможно ли е? 

- Тази работа с Мариците няма да стане и само се подвежда обществото. Нали имаше опит да се използва полския модел, дори беше предложен и проектозакон. Аз като го видях и паднах от смях, защото там пише Закон за предсрочно прекратяване дейността на американските централи, а в член 1-ви урежда компенсациите. До края на преференциалния период остават пет години за тройката, а осем години за единицата,  щем, не щем трябва да си го дочакаме този срок.  Ще кажем, че ще прекратим договора, а всъщност ние прекратяваме този формат на договора, а подписваме друг, който не променя паричния поток към централите. В противен случай ще имаме унгарски модел на арбитражни дела. Дори аз се пошегувах, че има и български вариант за това, че най-напред изяждаме 100 тояги на голо, след това една торба сол и накрая все пак си плащаме и ставаме за резил.

Много внимателно трябва да се действа, защото тази материя е толкова чувствителна и не трябва да се заиграва с чувствата на хората, ефектът след това е обратен. Да речем ще кажат ние тук ги поставихме на колене, а след това цената на тока скача, защото има други причини за това нещо. И представете си тогава как ще реагират хората, на които са създадени едни свръх очаквания.