Студени досиета: Разстрел в центъра на Амстердам
На 6 декември 2003 г. Константин Димитров-Самоковеца и манекенката Цеци Красимирова излизат от бижутерия в Амстердам. Проехтяват изстрели и Самоковеца пада.
Килърът чака Димитров и Красимирова пред луксозния магазин, където разглеждат диаманти, и когато двамата излизат, изстрелва два куршума в главата на Самоковеца. Рикоширал куршум пък попада в челото на манекенката.
Убиецът тръгва да бяга, но не знае, че холандски агент следва Самоковеца след пристигането му в Амстердам. Криминалистът вижда къде стрелецът изхвърля якето и пистолета си и малко по-късно го задържа в ресторант.
Кой е убиецът?
45-годишният стрелец се казва Ервин Врекер - холандец с богато криминално досие. Той е разследван от холандските власти за участие в проституция, разпространение на наркотици, трафик на дрога и убийства. Според една от версиите, Врекер е нает от Йосиф Йосифов-Йоско Сливенския и неговия приближен Васил Качиков-Качика, за да ликвидира Самоковеца. Пред холандските власти килърът твърди, че не той, а именно Качика е физическият убиец. Доказателства обаче няма и само шест месеца след разстрела, Ервин Врекер е осъден на 15 години затвор. Излежава само 10,5 г. от тях и през 2014 г. е пуснат от килията.
Константин Димитров-Самоковеца е роден на 21 ноември 1970 година. 16-годишен започва работа като портиер в бар в Боровец, а по-късно застава и на входа на дискотеката в хотел "Рила". Завършва публична администрация в УНСС.
През 1996 г. Самоковеца е осъден на 7 години затвор за грабеж и нанасяне на средна телесна повреда. По това дело има общо 19 подсъдими, като Кюстендилският окръжен съд им постановява общо 114 години затвор. През 1998 г. делото попада в Софийския апелативен съд, който отменя присъдата и го връща в Кюстендил. Там друг състав постановява оправдателна присъда.
През 1997 г. амбициозният Димитров успява да стане представител на ВИС за Видин и Самоков и заедно с Георги Илиев правят общо фирма "Бялата вода". Според оперативната информация на службите, Самоковеца е отговарял за контрабандата на групировката, а през 1999 г. започва да контролира канали самостоятелно. Две години по-късно властите го проверяват за незаконни доходи, но не откриват нищо нередно. Така, въпреки че от МВР го обявяват за подземен бос, досието на Самоковеца е чисто.
"Не съм наркобос, търгувам с картофи. Строя хотел на Боровец, казва се "Константин палас". Имам и заведения. Плащам данъци, и то доста големи. Имам фирма "Борогруп травел", която е клон на моя английска фирма. По-голямата ми дейност е изнесена в Англия. Там имам и консултантска фирма, и там също си плащам данъците", заявява Константин Димитров в първото си интервю за "168 часа" през април 2003 г.
И допълва: "Не харесвам да пътувам в бронирани коли. Не харесвам да се избиват около мен. Не харесвам да се движа непрекъснато с охрана. Това ми пречи. Затова постоянно пътувам навън. Защото в другия свят мога да седна като нормален човек на пейка. Без да се страхувам, че ще ме гръмнат. А тук веднага ще дойде някой да ми дръпне синджирчето".
На 31 май 2003 г. самоделно взривно устройство избухва на Самоковско шосе след Пасарел. Взривът е насочен срещу Константин Димитров. Нанесени са щети на три автомобила, в единия от които се движи охраната на Самоковеца. Някои от бодигардовете са с леки наранявания, но самият Димитров не е пострадал.
На 7 ноември 2003 г. в дискотека "Ескейп" в София възниква скандал, който прераства в бой. Скандалът е между охраните на Красимир Маринов -Маргина, Константин Димитров - Самоковеца и Антон Милтенов-Клюна, които също са били в дискотеката. При последвалия бой са произведени изстрели, но пострадали няма. Задържани са около 50 души. Според слуховете в ъндърграунда именно след мелето в "Ескейп" Самоковеца бил предупреден, че "дните му са преброени".
Наследството
Въпреки че от около година преди да бъде убит Константин Димитров е с манекенката Цеци Красимирова, официалната наследница е законната му съпруга - Ангелина Димитрова. Двамата се женят през 1996 г., а кум им е Георги Илиев.
Когато Самоковеца е разстрелян, Ангелина е бременна в четвъртия месец и по-късно ражда син - Константин Димитров-младши.
През 2004 г. започна дело за отнемането на два апартамента, офис, парцел земя, ваканционна къща и кола. Софийският окръжен съд изчисляваше приходите и имуществото на Димитрови в долари. Така незаконните им и нетрудови доходи бяха изчислени на 40 000 долара.
Втората инстанция обаче прецени, че доходите на семейството надвишават законните им доходи с 286 000 долара. И нареди отнемането на апартаменти в София и Варна, офис, гараж, част от парцел в столицата, както и заплащането на държавата на цената на вила в Боровец и кола, които междувременно са били продадени.
Делото не беше допуснато до касация и през 2010 г. Ангелина Димитрова плати 178 815 лева и още над 14 000 лева разноски, а имотите ѝ бяха отнети.
През 2012 г. вдовицата е окончателно оправдана от Върховния касационен съд за контрабанда.
Три години по-късно - през март 2015 г., Ангелина Димитрова и синът ѝ Константин спечелиха дело за нарушено право на собственост и съдът им присъди обезщетение от 3000 евро за неимуществени вреди и 12 150 евро за такси и разноски. Спорът беше за отнетите имоти в полза на държавата - апартамент във Варна за около 37 000 евро и офис в София за над 300 000 евро.
Държавата обаче не се споразумя с вдовицата на Самоковеца за имуществените вреди и тя заведе дело в Страсбург.
През юли м.г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България да плати 429 810 евро на Ангелина Димитрова. Според магистратите при нарушено право на собственост целта на обезщетенията е да възстановят във възможно най-пълна степен положението.