Това каза по БНР вицепремиерът Томислав Дончев.

„Никой от нас не може да се държи като чиновник, да вдигне ръце или рамене и да каже: „В крайна сметка ние нямаме каквито и да било възможности. Ние няма как по закон да влияем върху тази сделка.“ Такъв отговор не би бил удовлетворителен, изтъкна Дончев.

По тази причина, малко или много извънредно, беше предприета подобна стъпка. Дали тя е безспорна – не, не е безспорна. Абсолютно откровен съм, отбеляза вицепремиерът.

Дончев очерта противоречивия характер на подобно решение така:

“Едно подобно решение, дори да се стигне до вариант, който предполага участие на държавата като съдружник, поставя всички останали български граждани, които са на териториите, обслужвани от другите енергоразпределителни дружества, в някаква степен на неравнопоставено положение. Ако приемем, че държавното участие гарантира по-силен контрол и по-силни механизми за спазване на обществения интерес, защо това да е валидно само за една част от територията на страната? Аз мога да поставя и други въпроси, но ситуацията малко или много беше извънредна, нямайки други механизми държавата да се намеси и се боя, че това беше единствената стъпка.“

Разликата между 33% (както поиска БСП - б.р.) и 34% дялово участие на държавата е огромна, не би имало смисъл от по-ниско от 34% участие, защото то не би дало особени инструменти да се участва в процеса на вземане на решения, посочи още Дончев.

Ситуацията около сделката за ЧЕЗ по думите му е била “нагорещена и до голяма степен истеризирана не без участието на политически сили“. Във връзка с това  вицепремиерът отбеляза: “Има страхове, има публични емоции, с които трябва да се внимава. Политиката със системното подклаждане на обществени страхове е неекологична, защото влезлите в обществото страхове не отмират за година или две. И дори някой, след година, две, три, четири или пет години да влезе в ролята на управляващ, може да се наложи да успокоява страховете, които сам е посял.“