Причината е, че комюникето, което публикуваха финансовите министри от Групата на 20-те водещи икономики след срещата си в Южна Корея този уикенд, само поприкри коренно различните възгледи на двете основни воюващи страни – САЩ и Китай. 
Това, което видяха световните пазари в Кенджу, бяха две държави с противоположни възгледи относно отговорностите за световния дисбаланс, който поражда валутна волатилност и заплашва да се разрасне в протекционизъм като този, който ни порази през 30-те години на миналия век. И то във време, когато световното икономическо възстановяване, по думите на Г-20, е „крехко и непостоянно“.
Безпокойство за възстановяването
„Щеше ми се да бяхме постигнали по-съществен напредък в областта на валутите, заяви канадският финансов министър Джим Флахърти. Наистина постигнахме целенасочен напредък, но бяхме дърпани назад от натиска на Китай и някои други държави. “
Вашингтон все пак реши да настоява, че страните с големи търговски излишъци, главно Китай, трябва да позволят на валутите си да поскъпнат.
Комюникето включва призив за по-пазарно ориентирани системи за валутен обмен, избягване на конкуриращото се обезценяване на валутите и стремеж към пълна програма от политики за намаляване дисбаланса по текущите сметки.
Развиващите се страни от своя страна разкритикуваха богатите държави, че са задействали печатниците си за пари и са наводнили пазарите с кеш, който надува балони при активите и принуждава валутите на конкурентите им да растат в ущърб на износните индустрии, на които новоразвиващите се пазари разчитат за растежа.
Какъв е резултатът? Обещание в заключителното комюнике, че страните, емитиращи резервни валути (кодово наименование на САЩ), ще бъдат бдителни за прекалена волатилност и дезорганизирани движения във валутните курсове. „Резултатът от срещата на Г-20 ясно показва, че има напредък в дебата за политиката за ребалансиране на световната икономика“, заяви Томас Столпър от Goldman Sachs в Лондон. „В същото време това не е изявление в стила на Споразумението от Плаза, което да сигнализира за широка договореност за ролята на валутите в световното ребалансиране“, добави той, правейки препратка към споразумението от 1985 г., сключено от пет водещи нации с цел да потиснат стойността на долара.
Крис Търнър от ING Commercial Banking в Лондон твърди, че страните от Г-20 са надминали очакванията на пазара, като са се споразумели за доста изчерпателен пакет от реформи.
Вашингтон обеща да не девалвира долара в замяна на споразумение с новоразвиващите се икономики да позволят на валутите си да поскъпнат. Ако погледнем ситуацията през този ракурс, изненадващото споразумение за увеличение с 6% на квотите, даващи право на глас на развиващите се страни в МВФ, е част от една доста по-мащабна сделка.
„САЩ вече предупреждават, че по-голямото представителство изисква и по-големи отговорности. Затова и новоразвиващите се страни би трябвало да позволят на валутите си по-голяма свобода“, посочва Търнър в свое съобщение.
И все пак нищо от атмосферата в Кенджу не подсказваше, че се задава нова епоха на световно сътрудничество. Германският министър на икономиката Райнер Брюдерле заяви, че количествените улеснения, които Федералният резерв планира, са равносилни на манипулация на обменния курс на долара.
Инициативата на американския финансов министър Тимъти Гайтнър за ограничаване на дисбаланса по текущите сметки до 4% от БВП също не бе посрещната особено радушно. Индия, Русия, Япония и Германия заедно с Китай, които бяха сред тактическите цели на Гайтнър, отхвърлиха споразумението. Флахърти обаче не бе единственият, който заяви, че не е „голям оптимист“ за способността на лидерите от Г-20 да се споразумеят за по-конкретни цели на срещата си в Сеул на 11 и 12 ноември. „Някои страни с право посочват, че са налице доста специфични обстоятелства на национално ниво, така че едва ли всички държави ще са склонни да се обвържат с конкретни общи числа“, посочи и британският финансов министър Джордж Озборн.
Сплотен надзорен комитет?
И макар в някои важни сфери да се появиха признаци на постигнат напредък, заключителното комюнике не съдържа никакви сигнали за „крехък компромис между конкуриращи се интереси“, твърди Гарет Бари от UBS в Сингапур. Макар че едва ли ще видим много промени след Кенджу, все още се питаме дали група, толкова разнородна като Г-20, може да играе ролята на сплотен комитет за надзор на глобалната икономика.
Скептиците обаче посочват, че епохалната сделка за преразпределение на силите в МВФ е била уредена не на пленума на Г-20, а на срещата между страните от Г-7 и тези от БРИК – Бразилия, Русия, Индия и Китай.
Въпреки това Анхел Гурия, поканен в Кенджу в качеството си на председател на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), настоява, че промените в МВФ и последното споразумение по новите глобални правила за капитала на банките биха били непостижими без Г-20. По повод пакта за гласовете в МВФ Гурия подчерта: „Това споразумение е много важен вот на доверие за Г-20.“
Със съкращения