Експертът Евгени Николов обаче не е имал осигурен с нарочен документ достъп до компютъра, в който са обработвани СРС-тата, стана ясно по делото срещу бившия военен министър Цонев, съдия Сантиров и финансиста Попов за  даване на подкуп от 20 000 лв. на следователя Петьо Петров, предаде БТА.

В съдебната зала стана ясно, че Николов е изпратен от БАН като експерт в междуведомствена комисия, сформирана лично от вътрешния министър Цветан Цветанов, в която обаче участвали началници на службите за подслушване към ДАНС и МВР, пише Медиапул.
Това стана причина защитата да поиска отвод на Николов, но съдът не се съгласи.

Видео от СРС е основно доказателство на прокуратурата по делото. То вече бе показано в съда, но заради лошо качество не всичко се разбираше. Ясно се чува една от репликите на съдията: "Хайде да се разберем набързо" и как Петров отговаря: "Да кажат какво искат". В друга реплика следователят заявява, че няма смисъл да се коментира по-малка сума от 50-60 000 евро, тъй като това била "нормалната цена".
Няколко месеца всички вещи лица, които съдът потърси извън МВР, отказаха да работят по процеса заради страх да не загубят работата си. Магистратите решиха това да сторят експерти от БАН.

Днес пред тях Евгени Николов, който говори повече от час и половина, заяви, че заради други негови ангажименти имал достъп до компютъра, предаде БТА. Така той видял къде са обработвани аудио и видеофайловете. Това е станало през август-септември тази година.

Николов каза, че началници на службите в ДАНС и МВР, които се занимават с подслушване, му забранили да казва какви технически средства са ползвани за записа. "Някой може ли да Ви позволява повече, отколкото съдът? Някой може ли да Ви забранява повече, отколкото съдът?", риторично попита съдия Иван Коев.

Стана ясно, че са използвани различни технически системи при записването на разговорите.
Съдът назначи експертиза, която да анализира дали има манипулация върху записите.

Николов обясни още, че е виждал камерите, с които са правени записите.
По заключението е използвал софтуер, който е с безплатен тестови период, тъй като не можел да си позволи лицензираната програма.
Детайлен анализ на записите, какъвто беше направен във Франция, по случая с изтеклите разговори на директора на митниците Ваньо Танов, би струвал около 40 000-50 000 евро, поясни Николов.

Фактът, че в един от видеозаписите първо се вижда как на маса в заведението няма нищо, а след това се появяват напитки, експертът обясни с технически причини, които могат да настъпят при работата на всяко записващо средство, чиято памет е натоварена. В случая обаче не можело да се говори за манипулация на записа.

В един момент наблюдаващият прокурор по делото Божидар Джамбазов поиска изслушването да бъде засекретено. Повод бе конкретен въпрос на адвоката на Николай Цонев - Васил Василев, чийто отговор според прокурора ще съдържа класифицирана информация, предаде БГНЕС.
Съдът реши в крайна сметка изслушването да е публично, но при условие, че ще контролира въпросите, които се задават.

Защитниците поискаха да им бъде обяснено как Николов е имал достъп до файловете по това дело, и ако е имал допуск - за какво точно е бил.

Божидар Джамбазов не смята, че има неясноти по експертизата и тя отговаря на въпросите в нея. Основният проблем е изяснен - няма манипулация по записите, посочи Джамбазов.
Обвинението е готово да пледира, посочи обвинителят, но не беше конкретен дали е възможно срещу някой от тримата подсъдими да не бъдат поддържани вече повдигнати обвинения.

Адвокатът Васил Василев коментира, че не е ясно с каква апаратура и с какъв софтуер са правени записите, както и възможно ли е да има деформации при записите.
"Големият проблем, който излиза и от това дело, е, че поради липса на пари в България няма възможност да се извършват възможни в цяла Европа изследвания на такъв вид записи. Това опира до въпроса, че работата със СРС-тата у нас няма никакъв контрол", коментира Василев.

Делото продължава на 29 февруари. Дотогава експертът от БАН ще има време да отговори на допълнителните въпроси, които защитниците поставиха.