Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на дискусия за новото райониране на страната, цитиран от БТА.

Първият вариант предвижда в страната да има пет района от ниво 2 - Югозападен, включващ областите София-град, Софийска, Благоевград, Кюстендил и Перник; Южен Централен, включващ областите Пазарджик, Пловдив, Хасково, Кърджали и Смолян; Югоизточен, включващ областите Стара Загора, Сливен, Бургас и Ямбол; Североизточен, включващ областите Търговище, Русе, Разград, Силистра, Добрич, Варна и Шумен; Северозападен, включващ областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново.

Според втория вариант районите от ниво 2 ще бъдат четири. Министърът изрази личното си мнение, според което този вариант е най-обективен и най-много се доближава до търсената дългосрочна устойчивост. В Югозападния ще бъдат включени областите Софийска, София-град, Благоевград, Кюстендил и Перник. Тракийско-Родопският район ще обхваща областите Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали и Смолян. В Черноморския район ще влязат областите Сливен, Ямбол, Бургас, Варна, Добрич и Шумен. Областите Търговище, Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград и Силистра ще формират Дунавския район.

Третият вариант предвижда запазване на броя на районите - шест, но с променен обхват. В Западния район ще се включват областите Софийска, Благоевград, Кюстендил, Перник, Видин, Монтана и Враца. Северният централен район ще обхване областите Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград и Силистра. В границите на Североизточния район ще попадат областите Добрич, Варна, Шумен и Търговище. Югоизточния район ще включва областите Стара Загора, Сливен, Ямбол и Бургас. Южният централен район ще обхваща областите Пазарджик, Пловдив, Хасково, Кърджали и Смолян. Според този вариант област София-град ще бъде обособена в самостоятелен район.

Столичният кмет Йорданка Фандъкова посочи на форума, че и трите варианта трябва да се разгледат внимателно. Към момента, поне за нас, не е достатъчно изяснено какви управленски мерки и правила на финансиране произтичат от различните варианти или по какъв начин ще се организират разходите, докато за приходите има яснота, коментира Фандъкова и подчерта, че за столичната община е важно България да има добре развити региони.

Столичният кмет отбеляза още, че развитието на Югозападния регион във вида, посочен в някои от вариантите, заедно с общините от югозападната зона, би бил на първо четене приемлив вариант. Ние ще попаднем в районите в преход, но пък разходите ще се разпределят при по-малко и малко по-развити общини, коментира Фандъкова.

Десислава Николова от Института за пазарна икономика посочи, че и в трите варианта столицата и районът около нея, според първите два варианта, е поставена в относително по-неблагоприятна финансова позиция, спрямо сегашното състояние. От Института препоръчаха преди да се премине към избор на вариант да се направи оценка за достъпа до ресурс за Югозападния район и съответно столицата в третия вариант, която е самостоятелен район при така зададените параметри, т.е. при преминаване или към район в преход или към по-силно развит район. От Института напомниха, че столицата разчита за новите проекти основно на кохезионната политика и на средствата по нея.

От там предложиха и четвърти вариант на ново райониране на страната. Той предвижда деление на Западна България - като един голям район, Черноморски район - Североизточен или Дунавски район, и Тракийско-родопски район. В Западния район ще се включва и част от сегашната Северозападна България. Сред предимствата на този вариант беше изтъкнато на форума - запазването на статута на "по-слабо развити" за всички райони в страната, включително и за този, който включва София. Този вариант ще осигури по-сериозен достъп до кохезионни средства, ако те поне частично се запазят в сегашния си вариант и географски се запазва естественото разделение, смятат от Института. От там посочиха, че при този вариант се дава шанс за по-бързо развитие на Северозападна България.