Дир.бг припомня събитията, останали част от историята на Българската комунистическа партия.

На днешния ден преди 69 години Софийският областен съд започва делото срещу  цялото ръководство на Обединените евангелски църкви (ОЕЦ) и още пастори.

До него се стига след решение от края на януари 1949 г. на Политбюро на ЦК на БКП, в което се казва, че трябва да започне съдебен процес срещу 15 от обвиняемите, които са извършили "най-тежки престъпления спрямо интересите на народа и сигурността на страната".

В документа пише още:

"Да се организират 4 други процеси по линия на отделните секти, в които да бъдат съдени и разобличени останалите обвиняеми, извършили шпионски и други престъпни деяния срещу народната власт. Някои от тези процеси могат да бъдат организирани в провинцията, без да се вдига голям шум по тях.

След публикуването на обвинителния акт ЦК да нареди до съответните организации да вземат инициативата за провеждането на широка разобличителна работа сред верующите. Самите верующи да излизат с открити разобличителни изложения и телеграми в пресата против обвиняемите. 

Да се използва широко печатът и радиото за разобличаване на тия шпиони и диверсанти, които са скривали своите престъпни действия зад религиозните секти у нас, злоупотребявайки с религиозна-та свобода в страната и религиозните чувства на верующите".

Процесът продължава само 11 дни - до 8 март. Подсъдимите са обвинени, че се събирали и сортирали сведения за военни, стопански и политически обекти, които предавали чрез други лица или лично на органите на чуждите разузнавания в България. Така получавали нови указания и нужните парични средства.

В съдебната зала освен близките на подсъдимите присъстват представители на българския и чуждестранния печат, представители на агенциите "Юнайтед прес”, "Ройтерс” и вестник „Ню Йорк Таймс”, както и аташета от чуждите легации в София.

Призовани са повече от 100 свидетели на обвинението и защитата. 16 адвоката защитават 16 подсъдими, които дават показания 4 дни. Междувременно те са подложени на мъчения и са принудени да се разкайват публично за предполагаемите си престъпления. Така някои признават, че са били шпиони.

Главните обвиняеми са Васил Зяпков, Янко Иванов, Никола Михайлов и Георги Чернев - според прокуратурата те са правили проекти за създаване на опозиция срещу "народната власт", която да подтиква и насърчава за смутове и безредици в страната, чрез разпространение на слухове, сочат архивите в книгата „Процесът срещу евангелските пастири – шпиони” на Ив. Станчев.

Те получават и най-тежките присъди - осъдени са на доживотен строг тъмничен затвор и да платят по 1 милион лева глоба.

Ламбри Мишков, Георги Васев, Харалан Попов и Здравко Безлов (най-младият от подсъдимите - на 28 години) пък са осъдени на по 15 години строг тъмничен затвор, глоба от по 250 000 лева и лишаване от права за 15 години.

Йончо Дрянов, Иван Станкулов и Захари Райчев получават по 10 години строг тъмничен затвор и да заплатят - първите двама по 150 000 лева глоба, а третият – 10 000 лева. Те също са лишени от права за 15 години.

Митко Димитров е осъден на 6 години и 8 месеца строг тъмничен затвор и глоба от 10 000 лв.

Ладин Попов – 5 години строг тъмничен затвор и 4 милиона лева глоба.

Само Ангел Динев и Александър Захариев получават условно по 1 година и да заплатят съответно 10 000 и 5000 лева.

Във връзка с процеса срещу пасторите "шпиони" е арестуван и големият финансист и член на църквата Стоян Бочев. Без обвинение, 21 месеца той прекарва в килиите на Държавна сигурност. Държан е прав, без сън, с лампа в лицето цели седмици. Накрая искат от семейството му нов костюм и колосана риза, за да се яви като свидетел по делото. Принуден е да потвърди, че пастор Янко Иванов е проявил интерес "за участие на чужди капитали в българските предприятия и застрахователни дружества”. След това Бочев е затворен в подземията на сградата на Стопанската милиция, където е държан още 9 месеца.

През това време продължават гоненията на пастори. Не всички обаче са пречупени. Пастор Христо Куличев, който преди две години публикува книгата си "Процесите - Партията срещу църквата, разказа:

"На втория процес един човек открито отрича, че е виновен - Милан Костов. Той е инженер по образование и професия, но е бил и председател на Баптисткия съюз. И когато започва процесът и трябва да каже признава ли се за виновен, той казва: "Не се признавам за виновен!". Това всява смут в съда. Жена му, която с двете им невръстни деца в скута си, е допусната в залата, успява да извика:

"Браво, Милане!".

Най-трагична е съдбата на най-младия пастир - Здравко Безлов. През 1943 година завършва с отличие духовната семинария в Германия и получава стипендия за докторат в САЩ. Въпреки това, в тези военни години, той се връща в България, за да заеме пастирския пост и да бъде с майка си. Получава за няколко месеца работа в църквата в Русе и след това в черквата "Д-р Лонг” в София. С идването на комунистическия режим, пастир Безлов е свален от амвона и е хвърлен в килиите на ДС, затворен в лагери, каменовъглени мини, каменни кариери. След като излежава присъдата си като шпионин, той не говори много за мъченията, но архивите пазят едни негови думи от времената на лагерите:

"Знаеш ли при неизпълнение на нормата, освен боят с тояга, как ще се чувстваш да спиш в ямата, пълна с кал”.