Ще доведат ли протестите до национализация

Недоволните граждани по улиците на страната и половината участници в анкетата на Дир.бг настояват фирмите, които притежават електроразпределителните дружества, да бъдат изгонени. Някои политици вече отправят подобни обещания

17:46 | 13 февруари 2013 35 104 БГНЕС

„Благодарение на ЕРП-тата сме най-бедни в Европа“,

написа един от участниците във форума на Дир.бг под анкетата „Кой е виновен за скъпия ток?“ След повече от 5 хил. гласувания, резултатите показват, че половината участници одобряват предложението за национализация на електроразпределителните предприятия. Над 40% смятат, че по принцип държавата трябва да е собственик на мрежата. Още близо 13% не одобряват изобщо присъствието на чуждестранни фирми в България. В същото време Върховната административна прокуратура започна проверка на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Държавното обвинение ще проверява дали и как регулаторът е осъществявал контрол над електроразпределителните предприятия (ЕРП), както и дали Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е следила за изпълнението на условията по договорите, с които през 2004 г. бяха продадени трите ЕРП.

На този фон очакванията са за радикални действия. Най-силно това личи при младите участници в анкетата - и по отношение на идеята за национализация, и по отношение на протестите. Две трети от най-младите (до 24 год.) декларират готовност да се включат в демонстрациите. Част от коментарите също говорят за очакване за по-голямо участие на държавата.

„От началото на прехода държавата абдикира от контрола на качеството на храните, услугите, горивата, контрол на монополистите, сигурността на гражданите и какво ли още не“.

И друг коментар:

„Уж демокрация, уж свобода, пък се оказва, че сме... роби!”

В синхрон с тези настроения председателят на БСП Сергей Станишев обяви „ляв завой“ по време на последния пленум на партията, който съвпадна с масовите протести заради високите сметки за ток.

„Държавата трябва да се върне в икономиката като регулатор на икономическите процеси. Тезата, че държавата е само "нощен пазач" вече не работи",

каза Станишев. Лидерът на социалистите обеща, че ако БСП се върне във властта, ще постави и въпроса за одържавяване на електроразпределителните предприятия. По-късно уточни, че одържавяването е крайна мярка и „първо трябва да осигурим ефективен контрол върху работата на ЕРП-та“.

Идеята беше посрещната с много противоречия и от участниците във форума на Дир.бг. Докато при гласуването подкрепата за одържавяване преобладава, в коментарите това не е така:

„ЕЕЕЕЕЙ каква национализация! Правила и Законност - това е рецептата и е известна мнооого отдавна“.

Осигуряването на контрол е и вторият най-популярен отговор на въпроса „Одобрявате ли национализацията?“ Една трета от гласувалите виждат решението в ефективна регулация без значение каква е собствеността. Един от коментаторите го е формулирал така:

„ДКЕВР просто не си върши работата. Дали от небрежност или от корупция, и в двата случая трябва да си понесе отговорността“.

Премиерът Бойко Борисов обвини регулатора ДКЕВР, който според него от 10 години не е променил политиката си по ценообразуване:

“Дали електроцентралите от различните типове му предоставят фактура, той я одобрява. 100 милиона, 100 милиона, ама дали са похарчили 100 милиона лева, какво има в тези 100 милиона, ДКЕВР не проверява“.

Борисов обвини всички преди него от Костов, през Сакскобурготски и Доган, чието правителство продаде ЕРП, до Станишев.

Друг участник във форума посочва като сериозен проблем непрозрачността, която не позволява на гражданите наистина да виждат какво се случва в енергетиката:

„Според мен ключът към разплитане на загадката с високите цени е, че договорите са секретни, дългосрочни, на фиксирани цени, а не на пазарен и конкурентен принцип“.

Това показва, че колкото и да са недоволни и обеднели, голяма част от хората трезво преценяват каква е ситуацията, и че регулацията в този сектор е ключова. Докато по улиците на страната гневът беше насочен основно срещу трите ЕРП, в анкетата на Дир.бг те поделят по равно отговорността с регулатора ДКЕВР, а най-масовият отговор е, че „всички по веригата са виновни“. Недоволството се изразява и в конкретни предложения:

„Всички по веригата - от работника до министъра - вземат космически заплати в сравнение с другите сфери. Публикувайте ги и ще видите една социална революция в България!“

Обявените частични мерки в първите дни след началото на протестите засега не удовлетворяват очакванията. След обещанието на министър Добрев да бъдат инсталирани „умни“ електромери, които да могат да бъдат отчитани дистанционно, прочетохме този коментар:

„Това с "умните" електромери ще ни довърши! Как мислите, за кого ще бъдат умни те? Така вече дистанционно ще ни правят на маймуни!“

Недоверието към цялата система е толкова видимо, че зад всяко предложение се търси нещо скрито:

„Дали Добрев няма нещо общо с българската фирма за производство на уж "умни" електромери?! И нали се сещате как дружествата ще сменят електромерите за "своя" сметка чрез нашите пари...“

Очевидно и властта усети, че с козметични промени няма да убеди хората да се приберат по домовете. Обещанията валят буквално през час – по-скъпият ток от три ТЕЦ-а вероятно ще бъде изваден от микса на ценообразуване, прокуратурата започна проверка не само на регулатора, но и на изпълнението на приватизационните договори за ЕРП-тата. Любимият израз на предишния главен прокурор Борис Велчев беше, че често прокуратурата се използва като извинение за бездействието на всички останали институции.

Отговорът на въпроса от заглавието е: едва ли. Дори и опозицията постави на първо място ефективната регулация, не толкова смяната на собствеността. Протестите обаче със сигурност имат потенциала да доведат до радикални промени. Който не го разбира сега, ще го разбере на тези или следващи избори.

ИЗБРАНО