Това стана ясно от служебния министър на отбраната Велизар Шаламанов, който представи своя екип, предадоха БНР и БТА.

С актуализацията на бюджета, приета в последния ден на парламента, от бюджета на МО ще бъдат "отрязани" 99,8 млн. лева. По думите на министъра това прави невъзможни много от плащанията.

Шаламанов заяви, че има три вида плащания на членството в НАТО - във военния бюджет, в цивилния бюджет и в програмата за инвестиции в отбраната.
Механизмът е гъвкав, така че има възможност в рамките на консултации със страните да бъдат забавени някои плащания в рамките на годината.

Министерството трябва да плати на НАТО около 15 млн. лева,  половината от тях са покрити.

Шаламанов поясни, че представят картината към момента и добави, че ще бъдат намерени решения и правителството има воля да търси резерви, така че да не се допусне срив в сигурността и отбраната на страната.

Той коментира, че има далеч по-приоритетни плащания - в момента България не може да плати на Русия за вече ремонтирани двигатели за самолетите МИГ-29.

"Дължим 14 млн. лв. на Русия за ремонтирани двигатели, които вече са получени и трябва да търсим начин да отложим това плащане, защото приоритет е горивото за поддържане на въздушната сигурност и морската сигурност, както и планираните учения, които са изключително важни за поддържане на готовността на българската армия", добави министърът.

Шаламанов не уточни дали Москва ще се съгласи на разсрочено плащане, нито дали има риск от неустойки по руските договори.

Зам.-министърът на отбраната Десислава Йосифова обясни, че ще се плащат най-належащите нужди на армията, но ще се пести от всичко останало.

Тя обясни, че към 31 юли бюджетът на МО е бил 1 млрд. 078 млн. лева - 1,34 процента от БВП. След прилагането на първото ограничение - петте процента, които бяха "отрязани" заради НЗОК, бюджетът на МО е паднал на 1 млрд. 027 млн. и така става 1,27 процента от БВП.

С нови пет процента от началото на август бюджетът пада на 978 млн. лева, т.е. под психологическия праг от 1 млрд. лева - или 1,21 процента от БВП, посочи Йосифова, която уточни, че по линия на Здравната каса от ведомствения бюджет са взети 55 млн. лева.

"Договорите за осигуряване на експлоатацията на техниката, преди всичко на военно въздушните сили, няма как да продължим плащания, ще има отлагане, ще има реприоритезиране и включително, забележете, членският ни внос в НАТО също не можем да платим", добави тя.

Засега не се предвиждат съкращения на личния състав в отбраната.
Ще продължат плащанията за него, предстоят месечно около 3,6 млн. лева разходи за командировки - предимно за задграничните мисии, около 2 млн. лева разходи за електричество и вода, и около 1 млн. лева разходи за охрана на освободени войскови имоти.

Замразява се откриването на поделението във Враца, което бе планирано от предишния министър от БСП Ангел Найденов.
По думите на Шаламанов следващото правителство, и при актуализация на бюджета, ще има възможност да продължи работата по него, ако реши.

Шаламанов има за цел да подготви национална програма, която да позволи разходите за отбрана да се повишат до 2 процента от БВП към 2020 г., цитира го Медиапул. В момента бюджетът за отбрана се движи около 1.3% от БВП, а тригодишната бюджетна рамка също предвижда подобни измерения. НАТО обаче настоява процентът за отбрана в страните членки да бъде минимум 1.5%.