FLickr
Съдът: Европейците могат да съдят Фейсбук в родината си
Всеки гражданин на ЕС може да заведе дело срещу Фейсбук пред съдилищата в родната си държава, но не може искът да е колективен.
Това следва от произнасянето на Съда на Европейския съюз по запитване на Върховния съд на Австрия. Казусът възниква заради дело, заведено от Максимилиан Шремс, който живее в страната. Той подава иск срещу Фейсбук във Виена, като твърди, че компанията е нарушила редица разпоредби за защитата на данни във връзка с личния му профил и на още седем други ползватели, които са му прехвърлили правата си за целите на този процес. В последствие 25 000 потребители на социалната мрежа от целия свят също му прехвърлят правата си.
Шремс иска австрийските съдилища да обявят някои договорни клаузи за недействителни и да осъдят Фейсбук да преустанови използването на спорните данни за свои цели или за целите на трети лица, както и да плати обезщетение.
От компанията обаче възразяват, че австрийските съдилища нямат международна компетентност и сочат, че Шремс няма право да се позове на нормата от правото на ЕС, която дава възможност на потребителите да предявят иск срещу чуждестранен съдоговорител пред съдилищата по тяхното местоживеене, т.нар. съд на потребителя.
Освен това се изтъква, че Шремс използва Фейсбук и за професионални цели (чрез страница в социалната мрежа той осведомява за действията си срещу социалната мрежа) и затова не може да бъде считан за потребител.
С днешното си решение съдът в Люксембург дава важно разяснение – ползвателят на личен профил във Фейсбук не губи качеството „потребител“, когато публикува книги, чете лекции, управлява интернет сайтове, събира дарения и многобройни потребители му прехвърлят правата си, за да ги предяви той по съдебен ред.
Но посочва: „Не може обаче да се позовава на подсъдността при дела по потребителски договори потребител, който предявява с иск пред съда по местоживеенето си не само собствените си права, но и права, прехвърлени му от други потребители с местоживеене в същата държава членка, в други държави членки или в трети страни“.
Съдът отбелязва, че подсъдността при дела по потребителски договори по принцип намира приложение само когато целта на сключения между страните договор е използване на съответната стока или услуга, което не е търговско или професионално.
Що се отнася до прехвърлените права Съдът на ЕС припомня, че подсъдността при дела по потребителски договори е била установена, за да се защити потребителят като страна по съответния договор.
„Следователно потребителят е защитен само доколкото е лично ищец или ответник в дадено производство. Ето защо ищецът, който сам не е страна по съответния потребителски договор, не може да се ползва от тази подсъдност. Това се отнася и за потребителя, на когото са прехвърлени права на други потребители“, мотивират се магистратите.
Шремс иска австрийските съдилища да обявят някои договорни клаузи за недействителни и да осъдят Фейсбук да преустанови използването на спорните данни за свои цели или за целите на трети лица, както и да плати обезщетение.
От компанията обаче възразяват, че австрийските съдилища нямат международна компетентност и сочат, че Шремс няма право да се позове на нормата от правото на ЕС, която дава възможност на потребителите да предявят иск срещу чуждестранен съдоговорител пред съдилищата по тяхното местоживеене, т.нар. съд на потребителя.
Освен това се изтъква, че Шремс използва Фейсбук и за професионални цели (чрез страница в социалната мрежа той осведомява за действията си срещу социалната мрежа) и затова не може да бъде считан за потребител.
С днешното си решение съдът в Люксембург дава важно разяснение – ползвателят на личен профил във Фейсбук не губи качеството „потребител“, когато публикува книги, чете лекции, управлява интернет сайтове, събира дарения и многобройни потребители му прехвърлят правата си, за да ги предяви той по съдебен ред.
Но посочва: „Не може обаче да се позовава на подсъдността при дела по потребителски договори потребител, който предявява с иск пред съда по местоживеенето си не само собствените си права, но и права, прехвърлени му от други потребители с местоживеене в същата държава членка, в други държави членки или в трети страни“.
Съдът отбелязва, че подсъдността при дела по потребителски договори по принцип намира приложение само когато целта на сключения между страните договор е използване на съответната стока или услуга, което не е търговско или професионално.
Що се отнася до прехвърлените права Съдът на ЕС припомня, че подсъдността при дела по потребителски договори е била установена, за да се защити потребителят като страна по съответния договор.
„Следователно потребителят е защитен само доколкото е лично ищец или ответник в дадено производство. Ето защо ищецът, който сам не е страна по съответния потребителски договор, не може да се ползва от тази подсъдност. Това се отнася и за потребителя, на когото са прехвърлени права на други потребители“, мотивират се магистратите.