Голяма е вероятността те да са свързани помежду си и да обясняват отделни не съвсем логични ходове на засегнатите страни.

В началото на тези събития бе "Газпром" - компанията получи разрешение от Анкара да изведе и втората тръба от "Турски поток" на турска територия. Това досега не бе станало факт, въпреки че още с началото на строителството на газопровода, "Газпром" обяви, че полага едновременно и двете тръби.

По едната тръба Турция ще получава 15.75 милиарда м3 природен газ, също толкова ще минават и по втората тръба, засега обаче без решение къде ще продължат.

Случилото се е голяма победа за Ердоган. Той вече може да е спокоен за енергийния си баланс, след като вече има "син поток", ще има една тръба от "Турски поток", а не се е отказал и от природен газ от Азербайджан по Южния газов коридор, който също се изгражда.

Това ще превърне Турция в регионален енергиен хъб и силно ще подобри позициите й при разговорите й с Брюксел. От друга страна, строителството на сухопътното продължение на "Турски поток" ще създаде нови 13 000 работни места. не са много, но все пак.

Русия също печели от това развитие на ситуацията. Първо, с двете тръби на "Турски поток" тя ще намали транзита на природен газ през Украйна, ще спре практически транзита и през Молдова, Румъния и България.

Това обаче ще се реализира само при условие, че Брюксел даде зелена светлина за преминаването на втората тръба на "Турски поток" към Европа.

Само ден след новината за разрешението, дадено на "Газпром", последва и втора - Москва не възразява срещу турска военна инвазия в сирийската провинция Африн. Официално Ердоган посочи като цел на операцията да се попречи на създаването от САЩ на кюрдска армия от 30 000 бойци за охрана на границата между Сирия и Турция.

Американците обявиха, че се отказват от идеята, но вече беше късно - Русия изтегли своя контингент от град Африн и развърза ръцете на Турция. Всъщност, вероятната цел на Ердоган е да сложи ръка на територии, където има петролни находища и да удари американските интереси в региона.

НА ФОКУС: Турция - ”агресивният съсед” с ”маслиновата клонка“ >>

А и самите кюрди отказаха да се подчинят на Москва и Дамаск, разчитайки на американска подкрепа, която обаче не получиха. Останаха само слабите и смятаните за маловажни възражения на Дамаск срещу турското нахлуване, но тях никой не ги взема сериозно.

Въпросът сега е - ще успее ли турската армия и сирийските опозиционни части, подкрепяни от нея, да унищожат кюрдския анклав в Северна Сирия. Това съвсем не изглежда сигурно след първите шест дни боеве. А има възможност и от засилване на кюрдските действия в самата Турция - саботажи, терористични атаки и нападения над военни и полицейски части. Но това вече не е проблем на Москва, а на Анкара и тя ще трябва да се справя с него.

Ако Турция обаче се справи и ликвидира кюрдското присъствие в района на Африн, тя ще откъсне кюрдите от Средиземно море и ще си отвори коридор за транспортиране на петрол и природен газ. И едва ли ще пусне в този район друга сила, дори и САЩ. А това също е в интерес на Русия.