Вероятно – и емоционално, и прагматично, както досега, но...

В момента между Русия и Запада има нов вид Студена война. Това няма как да не се отрази на отношенията между двете страни. Общите за ЕС и НАТО решения ще са валидни и ще се вземат и от България. Русия съответно ще се държи „студено“ и към нас, и към партньорите ни. България не може да е европейски оазис за ЕС и Русия – нито едната, нито другата страна са показали, че го искат.

Например, България е за разширяване на НАТО към Западните Балкани, а Русия е против – последно заяви, че присъединяването на Македония към алианса ще има негативни последици за двустранните отношения и – това е за отбелязване - за регионалната сигурност. Същото Москва казваше и за Черна гора.

Първият указ на Путин след изборите бе за свикване на запасняци на военни сборове.

Това са два красноречиви примера от първите дни след изборите. Няма съмнение, че Путин ще продължи досегашната си политика на „силен президент за силна държава“ - демонстрация пред останалия свят на думи и дела и нови идеи.

"Безпрецедентният натиск на външния свят над Русия застави руснаците да сплотят редици и да се обединят около властта", каза политологът Андрей Колядин.

А Русия на Путин ще се опита да затвърди или възстанови изгубените позиции, да се „ребрандира“ като върне загубения руски блясък, да издигне авторитета си. Ще се опита да повиши влиянието си, ще търси конкурентоспособност в Европа и в България. Ще действа и чрез Турция и други съюзници.

Многократно бе отбелязано, че Путин ще управлява Русия по-дълго от всеки друг руски или съветски лидер освен Сталин. Още през 2014 г. първият заместник-ръководител на президентската администрация Вячеслав Володин заяви: "Ако има Путин - има Русия, ако няма Путин - няма Русия", напомни Ройтерс.

"Винаги с Европа, никога против Русия"

Или пък: „Да нападаш Русия е лудост, да не се защитаваш от нея (въоръжен до зъби) е още по-голяма лудост”. Под тези максими се обединяват много политици у обикновени хора у нас.

Пропагандната война (дезинформацията), която днес е по-силна от традиционното насилие, със сигурност ще продължи на високо ниво и ще засегне и България и двустранните отношения. И ако в „голямата политика“ тази модерна война се води с „изстрели“ в двете посоки, между България и Русия се стреля главно в една – към България. После евентуално се прави опит за отговор.

Такива са фактите, наречени от наблюдатели и политици провокации, руски капани и пр.

През 2016 г. новоизбраният руски депутат журналистът Пьотр Толстой от управляващата партия на Владимир Путин „Единна Русия“ каза, че руснаците щели да купят цяла България, след като и бездруго половината крайбрежие вече било тяхно. После опита да се извини, че думите му били хумористични. Година по-късно говорителят на руското МВнР, небезизвестната Мария Захарова, заяви, че „оскверняването на паметника на Съветската армия в София с антисемитски лозунги е особено циничен акт с оглед на факта, че Червената армия е спасила българските евреи през Втората световна война“. На 24 май 2017 г. на среща с македонския си колега Георге Иванов Владимир Путин каза, че славянската азбука и литература са дошли в Русия от "македонска земя". Като капак сякаш дойде и патриарх Кирил, който смъмри българските политици, че неглижират ролята на руските войници в Освободителната война от 1878 г.

Дълбоко непознаване на историята, или е опит за провокация, така отговори в един от случаите президентът Радев. Не сме дали малко на Русия, дали сме им азбуката, а не изискваме всеки ден благодарност за това, каза външният министър Екатерина Захариева. От левицата отговори нямаше.

В обратна посока също има „провокации“, като изпъкват неформалните - „оскверняването на паметника на Съветската армия”. Тук левицата реагираше в един тон с Москва.

Таско Ерменков от БСП например олицетвори проруската част от политическия спектър. Той предизвика скандал, като се заигра във Фейсбук с Крим. Обърна се към Запада с въпроса дали са чули как 90% в Крим са гласували за Путин. И с неадресираното заключение: „Вий сте идиоти“ - по Ботев. (Неслучайно изборите в Русия бяха на 18 март - датата на анексията на Крим от Русия през 2014 г.) БСП се разграничи само от обидата. ГЕРБ реагира остро, изтъквайки проевропейската ориентация на страната.

„Войната“ ще продължи, като изостря сблъсъка и в без това разделеното на русофили и русофоби общество.

Прагматични отношения

В енергетиката България е силно зависима от Русия – достатъчно е да споменем АЕЦ „Козлодуй“, единствената нефтена рафинерия „Лукойл“, доставките на газ, единствено от „Газпром“, руските блокове за АЕЦ „Белене“. В такъв смисъл „прагматичните отношения“ нямат алтернатива за България.

В края на 2016 г. базираният във Вашингтон Център за международни и стратегически изследвания констатира, че Русия контролира пряко една четвърт от българската икономика. "Но ако включим и косвените влияния - например зависими от Русия фирми, ще се окаже, че Русия контролира между 35 и 40 процента от икономиката на България", коментира Мартин Владимиров, един от авторите на изследването "The Kremlin Playbook", което прави изводи за влиянието на Русия сред бивши социалистически страни.

Иначе първите държавни мъже - Румен Радев и Бойко Борисов - си пожелаха в приветствията си до Путин желание и готовност да продължи развитието на отношенията и връзките между нашите две страни и народи прагматично и взаимоизгодно в различни области. При подобни поводи обикновено се отбелязва „вековната историческа и културна близост между българския и руския народ“ (из поздравлението на Радев, който по друг повод, както написахме, заподозря дълбоко непознаване на историята от високопоставен руски представител).

И двамата повтарят, че антируските санкции вредят, особено на бизнеса. Но премиерът (подобно на други опозиционери в ЕС) няма как да не подкрепи единното европейско решение.

Ще дойде ли Путин?

В средата на миналата година президентът Радев покани президента Путин да дойде тази година по повод 140-годишнината от края на Руско-турската война (1877-1878 г.) и Освобождението на България, които чествахме на 3 март. Путин отклони поканата да ни посети за празника под предлог че се готви за избори, но прие да дойде по някое време тази година.

Дойде обаче патриарх Кирил и е добре известно как си тръгна. А руската православна църква се очертава като една от най-значимите сили, оформящи новата руска национална идентичност, пише Агния Григас, старши сътрудник в Атлантическия съвет, цитирана от Ройтерс (негова е тезата за “ребрандирането“ на Русия).

"Много бих искал да развивам отношенията между България и Русия и те да вървят напред, но за последен път кракът на Путин е стъпил в България през януари 2008 г., каза през февруари 2017 г. новоназначеният тогава посланик Анатолий Макаров. По същото време Путин каза, че няма „да се обиждаме на България и други държави, които не намериха в себе си мъжество да се опрат на решенията на Еврокомисията относно Южен поток“.

Владимир Путин все пак беше тук през 2010 г., като премиер, когато получи куче от колегата си Бойко Борисов. Може да дойде и през тази година, покана към него има и от хърватския президент Колинда Грабар-Китарович (която миналата година му гостува), така че може да направи Балканска совалка.

Едва ли обаче руският държавен глава ще дойде до края на юни, до когато България е председател на съюз, който налага санкции на страната му и ги подновява два пъти в годината. А и новият му президентски мандат официално започва през месец май.

От друга страна, ако България беше от стратегическо значение за него и Русия, досега да е дошъл. Но Путин може и да не дойде, като така ще демонстрира твърдост по отношение на „загубена“ православна България.