Getty Images/Guliver Photos
Русия, НАТО и Западните Балкани
Догодина България ще бъде европредседател, един от акцентите е евроинтеграцията на страни от Западните Балкани.
Тези страни проявяват интерес и към членство в НАТО.
Позицията на НАТО по този въпрос, по думите на експерта от Пакта по Западните Балкани Робърт Пшчел е, че в крайна сметка всяка страна взема самостоятелно решение дали да кандидатства за член на НАТО или не.
В това отношение НАТО провежда политика на „отворени врати”. Това означава, че всяка държава, намираща се в евроатлантическия регион, може да се присъедини към НАТО, при условие, че отговаря на стандартите и изискванията за членство, допринася за сигурността на Пакта и споделя евроатлантическите ценности – преди всичко демокрация и върховенство на закона.
От 1949 година насам броят на страните, членуващи в Алианса е нараснал от 12 до 29 държави. Най-новият член на НАТО е Черна гора – т.е. държава от Балканския регион.
Пшчел смята, че в региона на Западните Балкани няма нови предизвикателства, но старите нерешени проблеми са придобили нови измерения и „ демоните от миналото” за съжаление са живи.
Тази констатация е валидна преди всичко за отношенията между отделните етноси, както и за напрежението, възникнало по повод масовата неконтролируема миграция най-вече от района на Близкия Изток.
Експертът от НАТО добавя, че в отделните държави от Западните Балкани има специфични нерешени проблеми, като например огромният процент безработни в Косово.
Подходът на НАТО в тази сложна среда се изразява в следните конкретни стъпки:
- Засилване на политическия диалог със страните от Западните Балкани;
- Ангажиране с конкретни инициативи:
- Подкрепа на реформите и институциите:
- Провеждане на съвместни военни учения:
- Обучение на кадри в различни области;
- Създаване на еднакви перспективи и възможности за отделните държави от Западните Балкани.
Разбира се, Русия има свои интереси в региона и излъчва предимно негативни тези за Европейския съюз и НАТО. В най-общи линии те се свеждат до следното:
- Европа е в колапс;
- Европа е слаба и не може да се защитава сама;
- Европа е декадентска с упадъчен морал;
- Европа се дезинтегрира, като доказателство за това е Брекзит и последните сепаратистки тенденции в Каталуния.
Русия се опитва да наводни информационното пространство в региона с подобни внушения, както и да всее разкол и събуди стари вражди с цел забавяне, а по възможност и предотвратяване на евроинтеграционните процеси на Западните Балкани, смята Робърт Пшчел.
Експертът от отдел „Публична дипломация” на НАТО Томаш Шлон смята, че предстоящите президентски избори в Русия няма да променят естаблишмънта като цяло и в частност външната политика на тази държава по отношение на Западните Балкани.
Позицията на НАТО по този въпрос, по думите на експерта от Пакта по Западните Балкани Робърт Пшчел е, че в крайна сметка всяка страна взема самостоятелно решение дали да кандидатства за член на НАТО или не.
В това отношение НАТО провежда политика на „отворени врати”. Това означава, че всяка държава, намираща се в евроатлантическия регион, може да се присъедини към НАТО, при условие, че отговаря на стандартите и изискванията за членство, допринася за сигурността на Пакта и споделя евроатлантическите ценности – преди всичко демокрация и върховенство на закона.
От 1949 година насам броят на страните, членуващи в Алианса е нараснал от 12 до 29 държави. Най-новият член на НАТО е Черна гора – т.е. държава от Балканския регион.
Пшчел смята, че в региона на Западните Балкани няма нови предизвикателства, но старите нерешени проблеми са придобили нови измерения и „ демоните от миналото” за съжаление са живи.
Тази констатация е валидна преди всичко за отношенията между отделните етноси, както и за напрежението, възникнало по повод масовата неконтролируема миграция най-вече от района на Близкия Изток.
Експертът от НАТО добавя, че в отделните държави от Западните Балкани има специфични нерешени проблеми, като например огромният процент безработни в Косово.
Подходът на НАТО в тази сложна среда се изразява в следните конкретни стъпки:
- Засилване на политическия диалог със страните от Западните Балкани;
- Ангажиране с конкретни инициативи:
- Подкрепа на реформите и институциите:
- Провеждане на съвместни военни учения:
- Обучение на кадри в различни области;
- Създаване на еднакви перспективи и възможности за отделните държави от Западните Балкани.
Разбира се, Русия има свои интереси в региона и излъчва предимно негативни тези за Европейския съюз и НАТО. В най-общи линии те се свеждат до следното:
- Европа е в колапс;
- Европа е слаба и не може да се защитава сама;
- Европа е декадентска с упадъчен морал;
- Европа се дезинтегрира, като доказателство за това е Брекзит и последните сепаратистки тенденции в Каталуния.
Русия се опитва да наводни информационното пространство в региона с подобни внушения, както и да всее разкол и събуди стари вражди с цел забавяне, а по възможност и предотвратяване на евроинтеграционните процеси на Западните Балкани, смята Робърт Пшчел.
Експертът от отдел „Публична дипломация” на НАТО Томаш Шлон смята, че предстоящите президентски избори в Русия няма да променят естаблишмънта като цяло и в частност външната политика на тази държава по отношение на Западните Балкани.