По-малко от два месеца след убедителна победа на редовни избори, управляващата лявоцентристка коалиция успя да накара стотици хиляди да скандират срещу нея, без да е орязала заплати или пенсии и без да се е случила някаква разтърсваща трагедия.

Какво накара румънците да се мобилизират за най-масовите протести от 1989 г.

Социалдемократите обещаха в предизборната кампания увеличения на заплати и пенсии, а още в първия месец от управлението се заеха с помилвания на осъдени и смекчаване на антикорупционното законодателство.

През нощта на 31 януари в Държавен вестник бе публикувано извънредно постановление с фаталния номер 13, което предвиждаше декриминализиране на злоупотребата със служебно положение, ако щетите от нея са под 200 000 леи (84 419 лв.).

От новите правила щяха да се възползват политици от всякакъв цвят и калибър, но най-вече лидерът на управляващата Социалдемократическа партия (СДП) Ливиу Драгня, забелязаха медии и анализатори.

Срещу Драгня тече дело, щетите по което се изчисляват на 108 000 леи (45 586 лв.). За лидера на социалдемократите обаче залогът е друг. Ако бъде осъден, той ще се озове зад решетките, тъй като вече има двугодишна условна присъда за изборни злоупотреби. Тя му попречи да стане министър-председател, тъй като законът забранява на осъдени лица да бъдат част от изпълнителната власт. Драгня трябваше да се задоволи с поста председател на Камарата на депутатите и ролята на "премиер в сянка", контролиращ правителството чрез внимателно подбрани в него лица.

"Легнахме си през 2017 г. и се събудихме през 1989 г." - каза една от участничките в протестите пред двореца Виктория, където заседава правителството на Румъния. Десетки хиляди румънци, а в пика на протестите - стотици хиляди, излизаха всяка вечер на Площада на победата през януари и февруари, въпреки минусовите температури, за да защитят независимостта на съдебната система и постигнатото в борбата с корупцията през последните години.

Лидерът на СДП Ливиу Драгня окачестви протестите като "начало на държавен преврат", а коалиционният му партньор Калин Попеску Таричану заговори за риск от гражданска война.

Хората, които протестираха пред двореца Виктория, се организираха чрез социалните медии. Гражданско движение, наречено "Корупцията убива", и десетки други сдружения и неправителствени организации застанаха зад протестите, на които не се скандираше в подкрепа на политическа партия. Мнозина от участниците дори не бяха гласували на последните избори.

С деца и кучета, с цигулки и китари, с остроумие и хипстърски символи хората пред двореца Виктория скандираха "При демокрацията крадците стоят в затвора", "Ние в студа, а крадците на топло", "Искаме правосъдие, не корупция!".

"През нощта като крадци се затворихте в двореца Виктория и изготвихте закон, който да защитава вас и вашите протежета", заявиха от основната опозиционна Национално-либерална партия и внесоха вот на недоверие към правителството, който обаче бе лесно отхвърлен.

Дворецът Виктория срещу двореца Котрочени

Президентът Клаус Йоханис подкрепи протестиращите, което доведе до "спонтанни" демонстрации срещу него пред президентския дворец Котрочени. Според журналистически разследвания протестите пред президентството са били организирани от високопоставени лидери на СДП, включително амбициозната кметица на Букурещ Габриела Фиря. В пика на тези протести участваха максимум 2000 души. Президентът заяви, че мисията му занапред ще бъде възстановяването на правовата държава и обяви, че ще предизвика референдум по въпроса за борбата с корупцията.

Масовите протести и реакциите на Европейската комисия и чуждестранните партньори на Румъния доведоха до анулиране на фаталното постановление 13 и отлагане на плановете за амнистия. Правосъдният министър бе сменен, а някои социалдемократи напуснаха партията, засрамени от решенията на ръководството. В СДП се появиха пукнатини.

Ситуацията се успокои, но два месеца по-късно в законопроекта за помилване депутатите от управляващата коалиция включиха осъдените за корупция. Румънците отново излязоха на улицата. След обществената реакция парламентаристите прегласуваха закона за помилване и извадиха от него лицата, осъдени за вземане и даване на подкуп и търговия с влияние.

Прецедент: управляващата партия сваля с вот на недоверие собственото си правителство

През май Ливиу Драгня поиска смяна на някои министри, а премиерът Сорин Гриндяну не се съгласи, в резултат на което бе отстранен с вот на недоверие през юни. Като официална причина бе изтъкнато неизпълнение на мерките от управленската програма, но в новото правителство, оглавено от министъра на икономиката Михай Тудосе, влязоха почти всички министри от правителството на Гриндяну.

През есента се появиха първите търкания между новия премиер и лидера на СДП. Две от най-доверените лица на Драгня - вицепремиерът Севил Шайдех (неговият първи избор за премиер, който бе отхвърлен от президента) и делегираният министър за европейските фондове Рована Плумб бяха обвинени в злоупотреба със служебно положение по случай в окръг Телеорман, където Драгня бе окръжен председател едно десетилетие и е развивал бизнес. Лидерът на СДП заяви, че делото е изфабрикувано, а истинската цел на прокурорите е той и неговата партия.

Премиерът поиска оттегляне на заподозрените министри, защото създават проблеми на правителството, включително с Европейската комисия. СДП защити министърките, но след заплахата на Тудосе: "или те, или аз", управляващата партия реши да не рискува със смяната на още един премиер в рамките на една година.

Коалиционният партньор Калин Попеску Таричану за пореден път обвини антикорупционната прокуратура, че иска да свали правителството от власт и че се е превърнала в политически инструмент.

През ноември лидерът на СДП Ливиу Драгня бе обвинен по ново дело - за злоупотреба с европейски фондове. Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) има доказателства за незаконно изплащане на 21 милиона евро за пътно строителство в окръг Телеорман.

Освен Драгня са заподозрени още 8 души. Антикорупционната агенция запорира имущество на Драгня за 127 милиона леи.

Управляващата партия реагира на тези обвинения със специална резолюция за съществуването на "паралелна" държава, която "маскира действията си под формата на борба с корупцията", но всъщност иска по незаконен начин да поеме контрола над легитимната власт.

Тази реакция на СДП, която се подкрепя и от АЛДЕ, напомни на мнозина за турския президент Реджеп Тайип Ердоган и неговата кампания срещу гюленисти и други предполагаеми терористи на всички нива в институциите и обществото. Под "паралелна" държава в Румъния следва да се разбират Националната дирекция за борба с корупцията и Румънската служба за разузнаване.

Нови закони за правосъдието - нови протести

През декември румънският парламент започна гласуване по серия промени в правосъдното законодателство. Площадът на победата започна да се изпълва с протестиращи още през август, когато министърът на правосъдието представи законодателния пакет. В него са предвидени серия изменения, които според протестиращите имат за цел да отслабят борбата с корупцията и да поставят под партийна опека съдебната система.

Измененията не тревожат само тях. Чуждестранни посланици в Букурещ, начело с американския топ дипломат Ханс Клем, европейски представители и Държавният департамент на САЩ предупредиха неколкократно румънските власти да не отстъпват в борбата с корупцията. Групата държави срещу корупцията (ГРЕКО) в рамките на Съвета на Европа поиска от Румъния да представи до 15 януари 2018 г. информации във връзка с измененията в правосъдното законодателство. Евродепутатът Сорин Моиса пък подаде оставка от СДП, защото по думите му "партията хвърля Румъния в историческа дупка, за да защити Ливиу Драгня от миналото му".

Синдикати и опозиция се включват в протестите

Демонстрациите пред сградата на румънското правителство привлякоха през последните месеци и синдикатите, заради обявените от 1 януари 2018 г. промени в данъчното законодателство, най-важната от които е заплащането на социалните осигуровки изцяло от работещите. Това, според тях, ще доведе до сериозно понижаване на доходите, вместо обещаните увеличения.

Пред Двореца Виктория всяка неделя вечер традиционно се състоят демонстрации. Организаторите смятат, че икономическите и социалните проблеми, породени от управлението на СДП и АЛДЕ, са толкова много и разнообразни, че единственото решение е оставка на правителството и на лидера на СДП Ливиу Драгня.

В последните протести се включиха и опозиционните Национално-либерална партия, Съюз за спасение на Румъния и бившият премиер-технократ Дачиан Чолош, който обяви, че от неговата "Платформа Румъния 100" за прозрачно управление може да се роди политическа партия.

Траурът във връзка със смъртта на бившия румънски крал Михай Първи на 5 декември намали интензивността на протестите през последните дни, но тъй като причините за недоволството не са отстранени, а се задълбочават, може да се очакват нови стълпотворения на Площада на победата през следващите седмици и месеци.

Спорните промени в законите за съдебната система са в процедура на одобрение в парламента, въпреки съпротивата на институциите на съдебната власт. Лидерът на СДП Ливиу Драгня не дава признаци на отстъпление, така че противостоенето продължава.

В речта си за националния празник на страната - 1 декември, президентът Клаус Йоханис заяви, че голямата придобивка за Румъния тази година е гражданското общество, което санкционира грешките на политиците, "онези политици, които искат да държат Румъния закотвена в миналото, заради тяхна лична полза и които са готови да направят всякакъв компромис, за да постигнат целите си".