Малко над една четвърт от българите декларират, че рециклират отпадъци. Две трети от българите са разтревожени по отношението на замърсяването на въздуха и питейната вода.

Това сочи проучване на изследователски център "Тренд" за нагласите на българите по екологични теми.

Мнозинството от българите са на мнение, че в последните години няма промяна в околната среда в населеното място, където живеят – 46%.
14% посочват, че в последните години има подобряване в тази посока, а 27%, че се влошава състоянието на околната среда. Няма динамика по отношение на основните демографски характеристики.

23% от българите очакват състоянието на околната среда в следващите 5 години да се подобри, там, където живеят. 19% са на противоположното мнение – очакват да бъде по-лошо. 40% са на мнение, че състоянието ще бъде същото както е в настоящия момент.

Младите хора са в по-голяма степен оптимисти за сметка на по-възрастните.
41% от българите, най-голям дял, са оптимисти за решаването на екологичните проблеми в България в следващите 10 години.

Темата за чистотата на въздуха е особено актуална в последно време в публичното пространство. 40% от българите посочват, че въздухът в последните десет години в тяхното населено място е станал по-мръсен. Толкова са и тези, които посочват, че не се е променил (41%). Малко над две трети от живеещите в столицата посочват, че въздухът в станал по-мръсен в последните десет години.

64% се тревожат за замърсяването на въздуха, докато 31% посочват, че не се тревожат. 63% се тревожат за замърсяването на питейната вода.

Висока степен на тревожност се отчита и по отношение на замърсяването на реките, където 65% посочват, че се тревожат. 70% от живеещите в малките населени места изразяват такива притеснения. Две трети от българите посочват, че се тревожат и от замърсяването на почвите, а 25% не споделят такова притеснение.

Най-висок процент от хората посочват, че се тревожат за обезлесяване /сеч/ измиране на горите – 73%. 66% пък посочват тревога по отношение на нарастването и на битовите отпадъци. Малко над половината от българите имат притеснения и по отношение на нарастването на промишлените отпадъци.

Близо половината от българите (47%) посочват, че смятат себе си по-скоро за природозащитник, докато 30% са на обратното мнение.
Хората с висше образование в най-голям дял определят себе си като природозащитници. Висок е делът и на хората със средно образование, които дават този отговор – 46% с такава степен на образование.

Едва 4% от българите посочват, че са направили големи промени в навиците си, които да помогнат за опазването на околната среда. 45% посочват, че са направили малки промени, докато 37% от българите посочват, че не са направили никакви промени.

26% декларират, че рециклират отпадъци. Това са съответно по-млади и по-образовани хора. Мнозинството (68%) не рециклират отпадъци.
22% от българите посочват, че купуват и биоразградими продукти.
72% посочват, че ползват енергоспестяващи крушки, докато 26% не го правят.

Две трети от българите спестяват вода. Данните показват, че това са в най-големи дялове по-възрастните хора и трябва да поставим хипотезата, че това се прави по-скоро от финансова, а не от екологична гледна точка.