Ниските доходи и ниското заплащане на труда са основните проблеми и поводи за недоволство сред българите не само от началото на икономическата криза насам, а и много преди нея. Голяма част от българите признават, че изпитват затруднения с плащането на месечните сметки и обичайните разходи. В този смисъл, намирането на втора заетост е възможна алтернатива за справяне със семейния бюджет.

Понастоящем 46% от пълнолетните българи са работещи на пълен работен ден, а 4% са заети на частична заетост. Над две трети (68%) от работещите са заети в частния сектор. 27% от българите заявяват категорично, че биха работили втора работа, ако имаха такава възможност. Малко по-уклончиво, но все пак положително отговарят 22% от работещите пълнолетни българи.
Сумарно, почти половината от заетите у нас са склонни да започнат да работят и допълнително извън основната си работа.

Процентът готови да жертват свободното си време за по-високи доходи е по-висок сред мъжете (55%), жителите на малките градове (54%) и работещите в държавния сектор (55%). 43 на сто от работещите у нас заявяват, че по-скоро не биха работили допълнително освен основната си работа. 25% са категорично нежелеащи да жертват свободното си от работа време за допълнителен труд. Делът на несклонните да работят на второ работно място е значително по-висок сред жените, работещите в най-младата възрастова група (18-25 г.), и сред жителите на столицата. Около половината от представителите на тези групи заявяват, че не са склонни да започнат втора работа.

Нагласите и желанията са едно, а реалността различна. Макар и почти половината от работещите българи да казват, че искат да работят допълнително за повече средства, едва 6% наистина имат някакъв вид допълнителна заетост. 3% от работещите българи имат още една работа на второ работно място, а 3% работят допълнително (в извънработно време и срещу допълнително заплащане) на основното си работно място.
Процентът работещи на второ работно място е малко по-висок сред заетите в държавни институции – 6%.

По-висок процент работещи допълнително почасово на основното си работно място откриваме сред най-младите – 18-25 годишните, както и сред жителите на малките градове.