Това показа проучването на Галъп, обявено ден преди да се навърши първата годишнина от клетвата на президента Радев - 19 януари 2017 г. На 22 януари с.г. той официално пое поста.

Радев е най-популярната политическа фигура в страната, а с резултата той обърна тенденцията на ниски нива на доверие в президентската институция и заедно с това я нареди високо сред традиционно слабите по рейтинг политически институции.

Още в деня на клетвата си, след подвиквания от парламентарната зала, Радев даде "още една седмица" на 43-ото Народно събрание. Обидени заговориха за импийчмънт в първия му ден като президент. Други пък се радваха, че им е "затворил устите".

Въпреки опитите си за политически баланс, президентът беше повече критик на управляващите. Но в повечето случаи на критики и противопоставяне, Радев като че ли следваше линията на БСП, партията, която го номинира.

Аз следвам своето кредо, с което влязох в политиката. Суверенитет, сигурност, законност, справедливост, антикорупция, каза преди няколко месеца президентът.

Радев вдига обществения си рейтинг именно, придържайки се към кредото си.

Печели "войната срещу президентската институция" (негови думи от миналия ноември) с поведение и изказвания, които очевидно трупат и обществено доверие.

Обикновено казва това, което хората искат да чуят

Управляващите са на път да изгубят човешкия си облик, те посегнаха на надеждата на хората. Това Радев заяви, когато мнозинството отхвърли ветото върху мораториума за иновативни лекарства.

Трябва да знаем какво се подписва и ратифицира, а не постфактум да установяваме какво сме приели.
Така той критикува правителството, че приело Истанбулската конвенция и я внесла в парламента.

Или пък: Управляващите нямат политическа воля за борба с корупцията - след като те отхвърлиха ветото върху антикорупционния закон

Не декларации за борба с корупцията в минало време, като ревизия на приватизацията преди 20 години. А ревизия на крупните обществени поръчки в последните години, на начина на харчене на еврофондовете...

Не може да има разбирателство в името на корупционния комфорт на управляващите, които и да са те. Оставките на депутати, кметове, общински съветници са авариен изход, който доскоро потушаваше проблемите, но този изход вече не работи.

Изгонването от трибуната на Народното събрание на лидера на опозицията (Корнелия Нинова) за това, че критикува премиера и правителството, е олицетворение на това, че демокрацията е в отстъпление.

В персоналните "битки" на Радев с управляващите можем да откроим онази със зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов за изтребителите миналия юни. Тогава Цветанов наложи комисия в НС, която да "провери процедурата за избора на нов тип боен самолет и в частност действията на президента Румен Радев".

На това "разследване" президентът отговори, че Цветанов "разбира повече от апартаменти, отколкото от изтребители, а единствената му връзка с авиацията е, че говори на автопилот и някой друг му задава курса".

С вицепремиера Валери Симеонов пък се сблъскаха през октомври, след като той определи отказа на летците да изпълняват тренировъчни полети като граничещ с държавна измяна. Президентът Радев (пилот и бивш началник на ВВС) отговори, че достойни българи са обвинявани в алчност, бунт и престъпно поведение. "Да искат от тези доблестни мъже поведение на камикадзе, могат да си позволят само политици с безукорен морал на самураи."

Не допусна конфликт с Борисов

До (публична) конфронтация между двамата държавни мъже не се стигна, дори когато "неговите (на премиера) съпартийци не вадят ръцете си изпод масата и продължават да безчинстват" - казано на 4 октомври, насред кризата ГЕРБ - БСП -  президент с "беквокалите" (Цветанов, Нинова, Йончева).
 
Премиерът на свой ред увери, че с президента Радев цигулките им свирят в една тоналност. Готов бил да се извини, ако член на кабинета, нанесъл обида на президента. Двамата могат да създават стабилност, усетил взаимно уважение и стабилност.

Последният КСНС мина спокойно, а камерите хванаха прегръдката между Радев и Борисов.

Президентът често изтъква нуждата да повишим военната си мощ. Първоначално срещаше съпротива от правителството и лично от премиера Бойко Борисов, който казваше, че пари трябват за здравеопазване, образование, за пенсии. Впоследствие кабинетът прие планове за увеличаване на военните разходи.

Сигурността на Европа не може да се оставя в чужди ръце, за това се заговори открито, категоричен бе Радев и свика КСНС за общата европейска отбрана. Там благодари, че правителството е поставило целта - 2% от БВП за отбрана до 2024 г. (сега 1.3%).

Радев безспорно печели точки и с изказванията си за Русия

Радетел съм на диалога, не на конфронтацията.… Българите имаме дълбоки исторически връзки с руския народ и България може да спомогне за този диалог, заявява президентът.

Той редовно се изказва, че антируските санкции трябва да бъдат отменени. За отбелязване е, че го направи и в Полша, която е за твърд подход на НАТО и ЕС към Русия.

Именно във Варшава Радев разкри какво мисли по въпроса: спрямо Русия трябва да се следва двойния поход - от една страна поддържането и развиването на способности за отбрана и сдържане, но от друга страна - да се развива диалогът с Русия, за да се избягват и снижават конфронтацията и рискът.

Изказването му пред президента Анджей Дуда, макар и провокирано от журналистически въпрос, наблюдатели сметнаха за неуместно.

АНКЕТА: Как оценявате работата на президента Румен Радев? >>