Тези изводи представиха на пресконференция в БТА студенти и преподаватели от СУ "Св. Климент Охридски", които са анализирали политическата реч. Според тях изреченията на политиците са граматически приемливи, но безсъдържателни.

Анкета към проучванията показва, че хората очакват от българските политици да говорят правилно и на ниво, “а не като селяни“, тъй като смятат, че това е проява на уважение към тях, добавя Медиапул. Хората ги дразни клишираното говорене със заучени фрази и на диалект, което обаче за съжаление откриват у речта на политиците, показва още анкетата.
Социологическо проучване сред 200 души показва, че 80% от анкетираните не вярват на политиците, 70% отговарят, че политиците не се придържат към добрия тон, а 90%, че политиците не спазват езиковите норми. Любимите и най-често използвани клишета на политиците са “политическа воля“, “приоритети“, “прозрачност“, “визия“ и “конкретика“.

Диалектните и разговорните форми са навлезли силно в говоренето на политиците, показват анализите на филолозите. Премиерът Бойко Борисов присъства в почти всички техни примери за това. Окончанието “ме“ за първо лице множествено число “удариме, носиме, престанеме“, а също и “седеха, беха, се смеха, изплатът, възстановът, проверъ, говоръ“, “пет камиони“ вместо “пет камиона“ са част от примерите за говоренето на министър-председателя.

Употребата на бройната форма или множествено число също е сред честите грешки на политиците. В този капан попада дори министърът на образованието Сергей Игнатов, който е засечен да казва “200 ученика“ вместо “200 ученици“.

За министъра на културата е характерна употребата на “секи“, “некой“, “некакви“, за Цветан Цветанов - “дейносттъ“, “решимосттъ“, “да влезат“.

Председателят на БСП Сергей Станишев има проблем с ятовата гласна и често казва “голями“, а лидерът на ДСБ Иван Костов често произнася “нек'во“, “сек'во“.

Българските политици казват точно толкова и това, което би се получило, ако се подредят и прочетат в друг ред, заявяват изследователите. Използват се и прекалено много синоними, което затруднява още повече посланието към хората. Като особености на речта изследователите посочиха богатата образност и идеализацията на всичко, за което се говори.

Откроява се езикова агресия, която най-често се изразява с формите "повтори още веднъж", "обади се пак", вижте сега", чрез реторични въпроси - "Вие ли ще ми кажете?", "Гордеете ли се с всичко това, господин министър?" и директни нападки - "Кой присвои тези пари, господин министър?".
В изказванията на политиците се регистрира широка употреба на наречия за поставяне на акцент - много, изключително, максимално.

Според изследването се наблюдава и преекспониране на аз-формата. Едни от най-често използваните думи са "политическа воля", "приоритети", "прозрачност", "визия", "конкретика".

В речта на българските политици се отличават: ме-окончание (удариме, носиме, ходиме, кажеме и др.), диалектна съгласна преди глаголно окончание (изплатъ, проверъ, опростъ, мислъ), мек изговор (бъд'е, ц'ели, пол'ит'иката), промени с ятова гласна (седеха, беха, верно, видех, некой, нек'во, голями).

Някои политици казват "200 ученика", вместо "200 ученици", "36 депутата". Засечени са и нови глаголи и отглаголни съществителни имена - входирахме и приоритизирането.
Диалектната редукция също се среща при политиците - кучита, тиливизия, имаши, повичи, ний бяхми, дъщиря ми, шъ бъди.

Изследователите са направили анкета сред 13 депутати, с пет въпроса за седми клас, свързани с книжовно-езиковата форма.
Идеята е била да се обхванат всички парламентарно представени партии, трима обаче не са пожелали да отговорят, един е излъгал, че не е депутат. Вярно на всички пет въпроса са отговорили депутат от ГЕРБ и един от БСП.