Особено за пролетта. Не става въпрос за грозновати гиганти като Новотела и „Санкт Петербург” или за някаква привлекателна сила на Панаира. А за китните дворчета на Стария град.

Съвсем до Античния театър и точно срещу Къщата на Ламартин, от другата страна на калдаръма, беше един от най-добрите барове. Там правеха чудни коктейли с Хавана клуб. Доста хемингуейско, особено като се има предвид, че точно отсреща бе споменатата възрожденска къща, където е спал знаменития французин, беше почивен дом на Съюза на писателите.

Та бохемата се пренасяше от единия на другия тротоар и през старата порта влизаше в градината с лимоните, а при лошо време засядаше в пристройката, предназначена уж за гледане на телевизия и лично творчество, а всъщност за ядене и пиене.

Модернизирана с бани на всеки етаж, но със скърцащите стари многовековни легла, на които не можеше да се спи, включително заради инатливото постоянство на близката черква да отбелязва с камбанен звън всеки час, включително така наречените „малки”. Какво е останало от това славно минало днес? Барът не е там. Дворът и къщата са скрити от дувар, който е пред падане.

Пищната фасада на къщата на Ламартин видимо се руши. Затова пък на отсрещния ъгъл израства отвратително здание в стил „чист мутробарок”, което имитира възрожденския, обаче добавя от себе си pvc-дограми и други свои неминуеми атрибути. Още едно такова грозотилище ще расте недалеч от споменатото. Сигурно не знаете, но уж най-автентичната стара къща в Пловдив – Балабановата, всъщност е завършена през 1976 г., след като е почната през 1972 г. Както изглежда обаче, по Татово време са правели нещата по-елегантно и с уважение към историчността. Днес не е така.

Като прибавим таксата „снимки от тераса” 5 – 10 лв. на някои къщи с изглед, пловдивският Стар град е далеч от романтичната песен, която споменава Къщата на Ламартин: „Слизай ти, пловдивска вечер,/дръж ни под сенките сини,/дай ни от огъня вечен, / миг от онези години”. Няма ги тези неща в бъдещата европейска столица на културата.

В подножието на Стария град обаче, досами Джумаята, в прекрасния кръчмарски квартал „Капана”, където от години сме фенове на един от малкото истински барове в страната „Петното” и „Стария двор”, ама отдавна не сме ги проверявали, покрай очакваните тълпи туристи изникват нелоши малки заведения, над тесните преки тук – таме са опънали знаменца, на вид е леко ориенталска, а не европейска работата, но е приятно, че има живот. Махала, каквато София няма. В столицата се оформиха няколко малки хъба в този стил, но нищо мащабно.