Проучването е направено от Синдикат "Образование" към конфедерацията на труда "Подкрепа" сред над 2000 учители и родители.

Първият извод от изследването е, че налагането на "партньорски" и "приятелски" отношения между два "полярни" обекта в релацията дете-родител водят до изравняване на нивата на влияние, но също до изпреварващо нарастване на влиянието на детето над родителя. В България тази тенденция изпреварва повечето европейски държави.

Друг важен извод от изследването е пътят, по който се достига до краха на консерватизма в българския възпитателен модел. А в това отношение виждаме на първо място неглижиране и отричане на правила и задължения, посочват от синдиката. И отбелязват, че е модерно в младото съвременно семейство децата да имат статут на пълноправни и равноправни членове. Често гласът и волята им са определящи за традиционно вземани в миналото от родителите им решения - къде да почиват, какво да обядват, как да се забавляват, какво да слушат и кога да мълчат.

Става правило да няма правила - за лягане, за участие в домашните задължения, за поемане и носене на отговорност при грешки и деяния, неприемливи с етиката и естетиката. Налице е отказ от активно възпитание в ценности - семейни, обществени, морални, човешки. Отсъствието на възпитание е също възпитание. То възпитава в неглижиране на задълженията, в пренебрегване на другите, в отлагане и отказ от решаване на проблемите, в търсене на виновност винаги в другите, в безкритичност към себе си.

"Възпитанието придобива нова визия - възпитаваме в липса на възпитание", обобщават от синдиката.

И отбелязват, че е логично, следващият обект, чийто авторитет спада прогресивно, да е учителят, който в много случаи се явява жертва на задружните действия или бездействия на родителите и децата. В този случай учителят е последна пречка за осъществяване на тревожната тенденция към безпринципната социализация, коментират от учителския синдикат. И заявяват, че създаването на личности е изключително трудна и отговорна задача, за да се остави на грижите само на семейството.

"Да, там се наливат основите, там се изграждат основните човешки ценности, там се поставят и първите правила и бариери, но в този процес ангажиментът е за всички, за целия социум", е мнението на учителския синдикат.

От него посочват обаче, че е безспорна и ролята на институциите, отговорни за създаването и изграждането на бъдещите граждани, като личности, като порядъчни хора с ценностна система. И тук е мястото и ролята на образователните институции и персонално на работещите в тях - на учители, възпитатели, педагогически съветници.

Не трябва да се подценява и важният момент, че влизането в институция е с определена цел, подчинява се на строги правила и се залагат конкретни очаквания. Това е задължително, особено за образователната система. Често това се сблъсква с отпор и агресивна реакция от децата и учениците, възпитавани в "свободен дух", без изградени навици и без съобразяване с правила в своите семейства. Тогава училището се превръща в "мъчилище", в място, отнемащо свободата и ограничаващо правата им. Последиците са видими за всички, категорични са от синдикалистите.

Според тях особено тежък е сблъсъкът в пубертета на подрастващите, когато падат всички авторитети - и на родители, и на учители, и на възрастни въобще, когато тийнейджърите се борят срещу всичко и всеки, което противоречи на мненията и представите на приятелите и улицата. Този бунт, колкото каляващ и полезен, толкова е абсурден и деструктивен, ако не бъде разбран, овладян и канализиран от всички страни - родители, училище, обществени органи и организации, общество, води до трайна дългосрочна деформация на обществото ни във всички аспекти на живота, коментират от учителския синдикат.

От него установяват в изследването, че има "ефект на бумеранга", при който възпитателните принципи, игнориращи авторитетите и прекаления либерализъм в незряла възраст, удрят след време най-вече този, който е основно отговорен за възпитанието и социализацията на децата - родителите. В динамиката на днешния ден се забелязва тревожната тенденция за рязко и драстично повишаване на домашното насилие над деца в България. Детето се превръща в обект на тежки физически и психологически интервенции като основно средство за въздействие и възпитание.

"Без регламентирани и утвърдени в семейството правила, без уважението на родителския авторитет, чрез бой и вербално насилие, е логична липсата на желания резултат за възпитание в ценности у детето. Ефектът често е обратен и води до агресивно поведение у детето, в изблици на насилие срещу по-слабите в обкръжението му", е мнението на учителския синдикат.

От него допълват, че колкото по-дълго това продължава, толкова по-тежки са последиците за цялото общество.

От Синдиката "Образование" смятат, че е крайно време да решим какво искаме във възпитанието на децата и как да го постигнем.

"Затова се нуждаем от дългосрочна визия и стратегия и от правила, от категорични и адекватни действия, от отговорна ангажираност по хоризонтала и вертикала, от безкомпромисност и безпристрастност в контрола, за да решим основната задача на нашето съществуване - възпитанието на бъдещото поколение, което ще изгражда утрешния ден", е позицията на синдикалистите.