Ето 10-те най-важни особености на тази най-голяма в света групировка от държави за отбрана и сигурност, в която членува и България:

1. Колективна защита

Целта на пакта е защита на хората и територията на неговите членове. Алиансът е създаден на принципа на „колективната отбрана”, което означава, че ако една страна – членка е нападната, това се тълкува като нападение срещу цялото НАТО.

От 2014 година се наблюдава най-голямото увеличаване на потенциала за колективна отбрана от времето на Студената война насам, като например разполагането на международни военни формирования в Естония, Латвия, Литва и Полша. Целта им е предотвратяване на евентуален военен конфликт в района на Прибалтика.

2. Управление на кризи в различни райони на света

Понякога осигуряването на стабилност в съседни за НАТО региони, а така също защитата на населението на страните-членки на Алианса изискват „изнесени напред” действия.

През 90-те години намесата на НАТО прекрати по-нататъшно кръвопролитие в Босна и Косово.

През 2003 г. благодарение на действията на Пакта в Афганистан, страната престана да бъде място за безконтролни действия на терористични групи.

НАТО се включи също така в унищожаването на пиратството около Африканския рог, а от 2016 година насам подпомага действията по овладяването на бежанската криза в Европа.

3. Борба с тероризма

НАТО играе важна роля в борбата срещу тероризма. В момента в Афганистан 13 хил. военни на пакта обучават новосъздадените местни правителствени военни сили.

НАТО е също така пълноправен и пълноценен член на международната коалиция, целяща разгрома на ИДИЛ – подкрепата в това направление е най-вече разузнавателна по линия на наблюдение със самолети АУАКС.

Алиансът извършва освен това обучение на иракската армия.

Новосъздаденият Разузнавателен отдел допринася за получаване на достоверна информация и извършване на превантивна работа по елиминиране на терористични заплахи.

Наскоро в Неапол бе създаден „Южен хъб”, чиято основна функция е борбата с тероризма.

4. Партньорско взаимодействие

Както е известно, заплахи като тероризъм, пиратство и враждебни действия в киберпространството не признават национални граници.

Ето защо Северноатлантическият пакт си сътрудничи в борбата срещу тези заплахи с повече от 40 страни от различни краища на света, а също така с организации от типа на ООН, ЕС, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Африканския съюз и др.

5. Военни действия и оборудване

Във всички случаи, когато НАТО изпълнява конкретна мисия, военните сили на отделните страни-членки се поставят под общото командване на Пакта и се наричат „сили на НАТО”.

Единственият вид военно оборудване, което е собственост на НАТО, са самолетите за разузнаване и наблюдение АУАКС.

Понастоящем се работи върху създаването на собствен ресурс от дронове за наблюдение от типа Global Hawk.

6. Командна структура

Когато толкова много държави работят заедно по осигуряването на отбраната и сигурността си, е необходимо да има ясна верига на субординация, командване и изпълнение.

Поради това военен и цивилен персонал от всички страни-членки работи ежедневно съвместно в рамките на т.нар. „командна структура на НАТО”.

Тази структура включва две нива на върховно командване: Съюзническо командване на операциите, разположено в белгийския град Монс и Обединено общо командване в Норфолк /САЩ/.

7. Финансиране

Всяка страна-член на НАТО внася свой дял във финансирането на разходите на НАТО. Този принос често се изразява в участието в мисии и операции под флага на Алианса.

Например една държава осигурява самолети, докато друга участва с кораби, оборудване или войници.

Страните – членки освен това осигуряват директно финансиране за разходи, свързани със заплати на личен състав, командна структура, поддръжка на оборудване и др.

8. Разходи за отбрана

По време на срещата на върха в Уелс през 2014 г. съюзниците от Пакта призоваха за повече и по-ефективни инвестиции в отбраната – да се прекратят съкращенията, да се върви постепенно към увеличаване на разходите за отбрана до 2% от БВП до 2024 година, като 20% от този ресурс да бъде изразходван за тежко въоръжение.

През последните три години европейските страни, участващи в Алианса и Канада са похарчили за отбрана 46 милиарда долара повече за отбрана.

9. Политика на „отворени врати”

Политиката на „отворени врати” означава, че всяка държава, намираща се в евроатлантическия регион може да се присъедини към НАТО, при условие, че отговаря на стандартите и изискванията за членство, допринася за сигурността на Пакта и споделя евроатлантическите ценности – преди всичко демокрация и върховенство на закона.

От 1949 година насам броят на страните, членуващи в Алианса е нараснал от 12 до 29 държави.

Най-новият член на НАТО е Черна гора.

10. Киберсигурност

Кибератаките стават все по-чести, изтънчени и разрушителни. Поради това киберзащитата е топ-приоритет на НАТО.

По същество в момента НАТО разглежда киберпространството като „потенциално поле за бойни действия”, наред със сухопътните, морските и въздушните операции.

Алиансът подпомага страните – членки с информация за възможните киберзаплахи, провежда обучения на личен състав, изпраща при нужда свои специалисти в случай на кибератака срещу отделна страна-членка.