Посолството на Израел в София, заедно с Държавния културен институт към министъра на външните работи, са подготвили кратка културна програма.

Тя включва фото изложбата "Истории от Израел", прожекция на късометражния филм "Вяра", както и изпълнение на традиционни еврейски песни.

Празнуването на Ханука с подобна съвместна инициатива се случва за първи път в България и може да се разглежда като своеобразен завършек на тържествата, с които двете страни отбелязаха през тази година 70-години от спасяването на българските евреи.

Ханука е празник, който започва в 25-тия ден на еврейския месец кислев. Подобно на християнската Коледа, Ханука за евреите е семеен празник.

Той е особено популярен сред децата, защото получават подаръци и лакомства в продължение на 8 дни. По време на тържествата се изпълняват празнични песни.

На трапезата се поставят предимно ястия, приготвени в растителна мазнина, напомняща за ритуалното масло в Храма.

Празникът води началото си от историята за съпротивата срещу опитите за насилствено елинизиране на еврейския народ и въстанието от 164 година преди новото летоброене.

Легендата твърди, че когато бунтовниците се подготвяли за ритуала по осветяването на Храма, успели да намерят само една друза (малко съдче, в което се съхранявало миро) с масло, което щяло да стигне само за един ден.

С упование в Словото на Господа, те запалили менората и по чудо маслото не свършило. Светилникът продължил да гори по свръхестествен начин през всичките осем дни на празника.

Това е осем-дневното "Чудо на светлините", празнувано до днес като "Празникът на освещението на Храма" или "Празникът Ханука".

Изложбата "Истории от Израел. Фотографско пътешествие през душата на една нация", във фоайето пред кинозалата на МВнР, предлага любопитен калейдоскоп на съвременното израелско общество в кадри на водещи фоторепортери и документалисти.

А филмът на Давид Асулин "Вяра" е пътешествие към корените на монотеистичните вярвания, целящо да покаже присъствието на монотеизма в Светите земи през 21 век.

Друзи, бахаи, самаряни, софисти, евреи, мюсюлмани и християни са част от пъстрата религиозна картина на съвременното израелско общество и всички те имат своите ритуали и свещени места. / БГНЕС