Дир.бг разказва трите кървави истории, разиграли се през миналия и по миналия век.

Мадам Попова

На 25 март в далечната 1909 година е арестувана Мадам Алекс Попова от град Самара, извършила над 300 убийства на мъже по поръчка.

Архивите припомнят, че през 1879 година мистериозната дама със загадъчна биография създала "агенция”, която предлагала на "нещастни жени да ги избави от жестоките им мъже тирани" срещу заплащане.

Мадам Попова убила стотици съпрузи - някои от тях със собствените си ръце, други с огнестрелно оръжие, но най-често с отрова. Тя се запознавала с тях и успявала да сложи в напитките или храната им отровно вещество.

Макар да не вземала много пари от съпругите, с които било злоупотребявано или били "държани в плен", така натрупала значително финансово състояние. Успешният й "бизнес" обаче приключил, след като съвестта на една от нейните клиентки се пробудила и тя издала Мадам Попова на полицията.

След като бил задържана, тя нито за миг не показала, че изпитва някакви угризения, защото за действията й имало причини. Дори се хвалела с добре свършената работа, изтъквайки, че никога не е убивала жени.

Алекс Попова е осъдена на смърт и преди присъдата да бъде изпълнена е спасена от гневна тълпа мъже, които искали да я линчуват. В крайна сметка масовата убийца е екзекутирана чрез разстрел в Санкт Петербург през 1909 година.

Полтавската вещица

По същото време, в което Мадам Попова избивала мъже по поръчка, в едно затънтено село на Полтавската губерния започнали мистериозно да изчезват млади хубави девойки. Момичетата се страхували да излизат от къщи дори денем.

За късмет, местният полицейски пристав, който проявявал интерес към криминалистиката, обърнал внимание на особеното и усамотено разположение на къщата на местна жителка - Наталия Кравченя. Въпреки че била на около 60 години, тя изглеждала подозрително млада и затова всички я наричали "вещицата"

Полицаят организирал обиск в дома й, където полицаите открили замаскиран капак на пода, отвеждащ в мазето. Там намерили трупове на седем момичета. Още по-големият шок бил, че телата се оказали обезкървени.

Оказало се, че когато започнала да старее, Кравченя възстановила по окултни книги рецептата на вечната младост, в която се използвала кръв от девици. Затова тя започнала да убива момичета и да пие кръвта им. Историческите сведения не разказват как точно е умъртвявала жертвите си, но убийцата била подложена на психиатрична експертиза и лекарите категорично се произнесли, че е абсолютно здрава и не страда от психично заболяване.

Срещу Наталия Кравченя също била издадена смъртната присъда, която била изпълнена незабавно.

Кървавата графиня

Още през 18 век обаче в Русия се прочува още една жестока жена. Даря Салтикова, известна като Салтичиха, е помешчица (земевладелка), която влиза в историята като жестока садистка, убила над 100 от своите крепостни селяни.

Родена през 1730 г. в семейството на видни московски дворяни, тя се оженила за капитана от конния полк Глеб Салтиков. Когато обаче той починал през 1756 г., 26-годишната Даря се превърнала в еднолична господарка на крупно богатство и на около 600 крепостни в имотите си.

За 7 години тя погубила 138 души, главно жени и девойки, някои от които 12-годишни. Тя ги наказвала за недобросъвестно изпълнение на слугинските им задължения, като миене на пода или пране. Удряла ги с каквото им попадне, а след това били подлагани на бичуване, понякога до смърт. Салтичиха дори обливала някои от жертвите си с вряла вода или подпалвала косите им. Други пък уморила от глад или като ги завързвала голи на студа.

В един момент се осмелила да посегне дори и на дворяните. Землемерът Николай Тютчев дълго време бил неин любовник, но когато решил да се ожени за друга, Салтичиха едва не убила и него, и съпругата му.

За да бъде спряна, помогнали двама от нейните слуги, които успели да избягат и да занесат до двореца на императрицата писмо, с което да подадат сигнал за убийствата.

Таза започнало разследване, а графинята задържана. Самата Екатерина Втора, наричайки Салтикова „безчовечна вдовица“, „урод на човешкия род“ и „съвършено безбожна душа“, разпоредила тя да бъде лишена от дворянско звание, да изтърпи един час на позорния стълб с надпис на гърдите "Мъчителница и душегубка“, а след това да бъде изпратена на доживотен затвор без светлина и право на контакти с външни хора.

Наказанието било изпълнено през октомври 1768 г. на Червения площад в Москва. След това графинята била откарана в Ивановския женски манастир под военна охрана, където била затворена в килия за "покаяние“. Височината на изкопаното в земята помещение не надвишавала 2 метра и в него нямало никаква светлина. Само докато се храни, затворницата получавала свещ.

Даря Салтикова живяла в подземния си затвор 11 години - до 1779 г., когато  режимът й бил облекчен и тя била преместена в каменна пристройка до храма, в която имало прозорче с решетки. Така тя се превърнала в атракция - много хора идвали да видят прочутата убийца.

Легендата разказва, че в един момент Салтичиха дори родила дете от един от пазачите си, но затова няма доказателства.

Даря Салтикова останал там до смъртта си на 27 ноември 1801 г.