Това написа в свой коментар на личния си профил във Фейсбук директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров по повод евентуалната промяна на името на Македония заради членството й в НАТО на Бивша югославска република Македония (БЮРМ).

В сряда новият македонски министър Никола Димитров пристига в Атина за срещи и разговори с гръцкия му колега Никос Кодзиас.

Ето и мнението на видния ни историк по темата: 

Както е известно новият македонски премиер Зоран Заев и македонският външен министър Никола Димитров обявиха, че ще търсят ново име на страната си, тъй като са се убедили, че с името Македония никога няма да влязат в ЕС, тъй като Гърция няма да го позволи и за съжаление паликаретата този път са прави.

Македония наистина е име на една антична гръцка държава и един гръцки народ. А и територията на въпросната антична гръцка държава преди завоеванията на Филип Македонски и Александър Македонски са на територията на съвременна Гърция около Солун. Предлагам на моите приятели от Фейсбук да помогнем на македонците да си намерят име, защото дребното хитруване, че са съгласни името им да бъде бивша Югославска република Македония няма да мине.

Гърция твърдо е казала, че всяко съставно име на държавата, което съдържа думата Македония, Горна, Долна, Средна, Северна няма да мине. Името трябва да бъде съвършено различно. На моите приятели от Фейсбук предлагам историческа справка за имената, които е носила територията на днешна Република Македония от античността насам.

И така в античността Македония източно от Вардар е носила името Пеония по името на живеещото там тракийско племе пеони. В Западна Македония е живял друг античен народ – илири. Твърди се че държавата им се е наричала Илирида или Дардания. След създаването на българската държава в македонските земи през 681 г. от кан Кубер името й е било България. Това често води до объркване сведенията, които съобщават византийските хронисти за военни действия между България и Византия. Те се приписват на Дунавска България, макар че изглеждат невъзможни.

Така в 688 г. български войски незабелязано трябва да тръгнат от билото на Стара планина, да се окажат в околностите на Серес и там да разбият византийските войски. Очевидно това е невъзможно. След присъединяването на тази Втора българска държава към Дунавска България, което според македонски археолози, като проф. Иван Никулчич е станало по времето на кан Крум в 812 – 813 г., а според наши археолози и историци по времето на кан Персиан 837 г. тази част на българските земи е носила различни имена.

В различни хроники се отбелязват имената Долна Земя, Долна Мизия, Кутмичевица. Когато през 1018 г. тази територия е завзета от византийските войски и те я превръщат в административна област която се нарича тема (тема = област) България. Тема Македония също има и тя е в Източна Тракия от Одрин до Константинопол.

През първите векове на османското владичество тази земя продължава да се нарича България и от турците и от чуждите автори. Крали Марко, който е сърбин, се нарича български крал, просто защото населението на държавата му е българско. Едва в XVIII – XIX в. европейските хуманисти връщат античното име Македония и по тези земи. Границите й са определени съвсем произволно, така за източна граница на Македония се смята река Места, която в Гоцеделчевската долина е широка десетина метра. Смята ли някой сериозно, че в селото на десния бряг на реката живеят македонци, а на левия бряг на десет метра разстояние българи. Смешно до попикаване.

Ако трябва да си говорим откровено истинското име на новата държава трябва да бъде Югозападна България. В светлината на смелото заявление на премиера Зоран Заев, че българи и македонци са един народ, редно е македонският политически елит да избере това име, но глас народен, както се казва, глас Божи, а ние да помогнем.