Забраната за движение остава само по няколко участъка от първокласните пътища. Зам.-председателят на Националното сдружение на превозвачите Красимир Лалов и Илия Тодоров от Българската асоциация на пострадали при катастрофи разясниха как се стигна до там, цитирани от bTV.

Решението е взето през ноември 2016 г. на среща на АПИ, превозвачите, КАТ и представители на Асоциацията на пострадали при катастрофи. От Пътна полиция представиха данни и статистика и потвърдиха пред всички, че магистралите са най-безопасното място за движение, съобразно останалите пътища, каза Лалов.

Проявихме разбирането, че най-големият проблем е отсечката след Благоевград през Кресна и там забраната фигурира. Приехме, че Русе – Велико Търново също е много конфликтен участък, както и Ребърково – Благоевград и панорамният път Варна – Бургас и Бургас – Царево. Споразумели се по тези пътища в петък и неделя в определен период да не се движат тежкотоварни автомобили, каза още той. Той призова да не се правят спекулации за жертвите – „Да видим дали загиват от война по пътищата или от ниска култура на шофиране“.

Тировете са предпоставка за пътнотранспортни произшествия дотолкова, доколкото влияят с масата си, каза Илия Тодоров. Не казваме, че са виновни за всички катастрофи, защото, в интерес на истината, в по-голямата част от случаите автомобилите предизвикват тези инциденти.

Въпросът е, че когато има усилен трафик на т. нар. конфликти пътища, които изброихме, при една такава катастрофа между лек автомобил и тежък камион обикновено се стига до фатални последици. Това всъщност е основният проблем – чисто физически разликата в масата, каза той. Въпросът опира до културата на шофиране на търпимост, каза Лилов.

Трябва да наблегнем обществена нетърпимост към нарушителите, посочи той. На въпрос дали превозвачите са заплашили с масови протести и национална стачка, той отговори: „Не сме заплашвали с нищо“, изразихме позициите си, но уточни, че „казали сме, че ако не се съобразяват с фактите, всеки има право да протестира“. Според него не е имало извиване на ръце, а обосновка.