Shutterstock
Над 400 ловци на рушветчии вдига на крак нов закон
Нов антикорупционен закон ще постави под засилен контрол горните етажи на властта и много други висши държавни служители.
С него за първи път се предлага "свръхорган" за лов на рушветчии, за който ще работят 402 души плюс неопределен брой граждани доброволци.
Законопроектът запълва цели 60 страници, без да се броят мотивите към него и още три съпътстващи документа.
Целите
В проекта, който от вчера е достъпен за обществено обсъждане, целите на закона са определени така:
От новия закон се очаква да работи успоредно с НК, той просто ще разкрива подкупните и "ще им бърка в джоба".
Това е обявено още в неговото заглавие: Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ).
Хиляди под лупа
Лицата с "висши публични длъжности" са стотици, а по-вероятно няколко хиляди. В чл. 6 на проекта те са подредени в 47 точки - от президента и вицепрезидента до шефовете на Българския спортен тотализатор.
В някои от тези точки са събрани няколко категории служители; 21-ва например изрежда шефовете на 12 различни администрации и техните регионални поделения.
От документите, приложени към законопроекта, става ясно, че се разширява кръга на лицата, наблюдавани за корупция. Изглежда дори, че той ще е по-широк, отколкото по който и да било подобен закон досега.
"Откъде са ти парите"
Основният механизъм, залегнал в проекта е прост: визираните от закона хора периодично и задължително декларират имуществата си; при това се разширява и кръгът на обстоятелствата, които декларират.
Ако проверка покаже, че са се замогнали повече, отколкото биха могли със законни доходи, значи идва време за конфискация. Грубо казано, "Откъде са ти парите" за петте апартамента, луксозната кола и т.н.
Конкретните мерки се определят от това колко голяма е разликата между стойността на декларираните имоти, банкови сметки и т.н. и доказуемите законни доходи.
При установено несъответствие над 5000 лв. комисията, създадена по силата на закона, ще изпраща материалите на НАП. А при несъответствие над 20 000 лв. ще подеме проверка на цялото имущественото състояние на лицата.
Ако в проверката се установи несъответствие от над 150 000 лв. между имуществото и нетния доход на проверявания ще се предяви иск пред съда за отнемане на незаконно придобито имущество.
При постановена конфискация, 30 на сто от стойността на отнетото ще се предоставя за социални цели.
Суперадминистрация
По силата на бъдещия закон единен независим антикорупционен орган - Комисия, ще проверява декларациите за имоти и интереси, и за несъвместимост на лицата, заемащи висши публични длъжности.
Председателят и зам.-председателят на Комисията ще се избират (според проекта) от Народното събрание.
Освен тях има трима души, така че Комисията е 5-членна. Това е малко неясно, тъй като според друга разпоредба от проекта:
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (5-членна по закон) се преименува на Комисия за противодействие на корупцията и за установяване на незаконно придобитото имущество.
После обаче в новия орган се вливат 4 съществуващи звена, включително едно от Сметната палата и цяла дирекция от ДАНС.
Вероятно разминаването се обяснява с това, че извън петимата от самата Комисия ще има и служители с различни специалности. Един от документите към обсъждания законопроект съдържа и число за общия състав на апарата - "402 щатни бройки".
Към 9,6 милиона лева ще бъде бюджетът на комисията за 2018 година, така поне се предвижда.
Доброволни сътрудници
Законопроектът (чл. 87) прогнозира, че разследванията за корупция ще се водят и "...посредством граждани, приели доброволно сътрудничество с органите на Комисията при изпълнение на функциите им".
Освен това Комисията "използва, прилага и притежава специални разузнавателни средства". Уточнено е, че подслушването ще става "при условия и по ред, определени със Закона за специалните разузнавателни средства".
Добрите новини тук са две. Първо авторите на законопроекта категорично уверяват, че антикорупционният свръхорган няма да обръща внимание на анонимни сигнали, т.е. на доноси.
От друга страна е обявено, че Комисията ще работи при гарантиране на правата на гражданите, защита на информацията и на източниците за придобиването й, и защита на лицата, подали сигнал за нарушение.
Законопроектът запълва цели 60 страници, без да се броят мотивите към него и още три съпътстващи документа.
Целите
В проекта, който от вчера е достъпен за обществено обсъждане, целите на закона са определени така:
- ефективно противодействие на корупцията;
- създаване на гаранции, че лицата, заемащи висши публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите на страната;
- предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него.
От новия закон се очаква да работи успоредно с НК, той просто ще разкрива подкупните и "ще им бърка в джоба".
Това е обявено още в неговото заглавие: Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ).
Хиляди под лупа
Лицата с "висши публични длъжности" са стотици, а по-вероятно няколко хиляди. В чл. 6 на проекта те са подредени в 47 точки - от президента и вицепрезидента до шефовете на Българския спортен тотализатор.
В някои от тези точки са събрани няколко категории служители; 21-ва например изрежда шефовете на 12 различни администрации и техните регионални поделения.
От документите, приложени към законопроекта, става ясно, че се разширява кръга на лицата, наблюдавани за корупция. Изглежда дори, че той ще е по-широк, отколкото по който и да било подобен закон досега.
"Откъде са ти парите"
Основният механизъм, залегнал в проекта е прост: визираните от закона хора периодично и задължително декларират имуществата си; при това се разширява и кръгът на обстоятелствата, които декларират.
Ако проверка покаже, че са се замогнали повече, отколкото биха могли със законни доходи, значи идва време за конфискация. Грубо казано, "Откъде са ти парите" за петте апартамента, луксозната кола и т.н.
Конкретните мерки се определят от това колко голяма е разликата между стойността на декларираните имоти, банкови сметки и т.н. и доказуемите законни доходи.
При установено несъответствие над 5000 лв. комисията, създадена по силата на закона, ще изпраща материалите на НАП. А при несъответствие над 20 000 лв. ще подеме проверка на цялото имущественото състояние на лицата.
Ако в проверката се установи несъответствие от над 150 000 лв. между имуществото и нетния доход на проверявания ще се предяви иск пред съда за отнемане на незаконно придобито имущество.
При постановена конфискация, 30 на сто от стойността на отнетото ще се предоставя за социални цели.
Суперадминистрация
По силата на бъдещия закон единен независим антикорупционен орган - Комисия, ще проверява декларациите за имоти и интереси, и за несъвместимост на лицата, заемащи висши публични длъжности.
Председателят и зам.-председателят на Комисията ще се избират (според проекта) от Народното събрание.
Освен тях има трима души, така че Комисията е 5-членна. Това е малко неясно, тъй като според друга разпоредба от проекта:
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (5-членна по закон) се преименува на Комисия за противодействие на корупцията и за установяване на незаконно придобитото имущество.
После обаче в новия орган се вливат 4 съществуващи звена, включително едно от Сметната палата и цяла дирекция от ДАНС.
Вероятно разминаването се обяснява с това, че извън петимата от самата Комисия ще има и служители с различни специалности. Един от документите към обсъждания законопроект съдържа и число за общия състав на апарата - "402 щатни бройки".
Към 9,6 милиона лева ще бъде бюджетът на комисията за 2018 година, така поне се предвижда.
Доброволни сътрудници
Законопроектът (чл. 87) прогнозира, че разследванията за корупция ще се водят и "...посредством граждани, приели доброволно сътрудничество с органите на Комисията при изпълнение на функциите им".
Освен това Комисията "използва, прилага и притежава специални разузнавателни средства". Уточнено е, че подслушването ще става "при условия и по ред, определени със Закона за специалните разузнавателни средства".
Добрите новини тук са две. Първо авторите на законопроекта категорично уверяват, че антикорупционният свръхорган няма да обръща внимание на анонимни сигнали, т.е. на доноси.
От друга страна е обявено, че Комисията ще работи при гарантиране на правата на гражданите, защита на информацията и на източниците за придобиването й, и защита на лицата, подали сигнал за нарушение.