Това става факт с последните промени в Наказателно-процесуалния кодекс.

Няма официална статистика колко точно са разследванията, които ще се прехвърлят от Софийската градска прокуратура в Спецпрокуратурата към този момент, предаде БНР.

Неофициално от Софийския градски съд (СГС) прогнозираха, че с прехвърлянето на т.нар. корупционни дела, делата в него ще намалеят с около 30%.

Шефът на СНС Георги Ушев пък очаква с над 2000 дела да се увеличат делата при тях, затова поиска още 15 съдии. Без да уточнява колко, преди време и прокуратурата поиска още обвинители, за да се справи с очаквания наплив.

Прокурорите ще са първите, които ще усетят на плещите си законодателите промени, засягащи т.нар. корупционни разследвания срещу депутати, министри, председатели на държавни органи, шефове на агенции, областни управители и заместниците им, магистрати, членове на ВСС и на съдебния инспекторат. Те ще трябва да ги изпратят в спецпрокуратурата, където делата ще продължават по пътя си към съда по различни от тези на редовите дела срокове.

Междувременно обаче от ВКС обявиха, че персонифицирането на субектите, които попадат в компетентността на спецструктурите, ги прави извънредни, поради което ще сезират Конституционния съд.

Иван Брегов от Правната програма на Института за пазарна икономика коментира пред националното радио защо е така:

"Тъй като обаче делата няма да се гледат с оглед на престъпленията, а ще се гледат с оглед на лицата, които се предполага да са ги извършили, това се явява един извънреден съд по своя характер. В българската Конституция е забранено създаването на извънредни съдилища, а ако те могат по някакъв начин да бъдат основани, трябва да ги изисква някакъв много висок приоритет, държавен, примерно да има някакво стихийно бедствие или война, и да не могат гората да се обърнат до общите съдилища. Но тогава пак говорим за гледане на всякакъв вид дела, а не определени дела за определена категория хора".

По думите му отношението към съдебната власт показва извънредно мислене, непочиващо на никаква стратегия и с вдигането на заплатите някой някого се опитва да контролира или да купи.

"Но целият процес като че ли беше проспан още на ниво опозиционно мислене в парламента, след това президентството имаше възможност да санкционира закона и да го върне за второ разглеждане, но настъпва едно огромно мълчание, когато се заговори за корупция. Като че ли някакъв външен законодател под диктовка диктува какво става в правна комисия, поне това е общото усещане. Виждаме, че в последното си управление властимащите са приели редица мерки в закона за съдебната власт за саморазправа по всякакъв начин, това е тенденция - да се симулира някаква сериозна дейност, с цел от падане на мониторинга, ако може по време на нашето председателство да се случи, без да се види какви ще са последиците от това", каза още експертът.

Той подчерта, че решението на Конституциония съд действат занапред и ще има хора, които след това ще съдят България пред Европейски съд по правата на човека.