Shutterstock
Зимата започва, Слънцето се завръща
Днешният ден, макар символично с няколко секунди, е по-дълъг от вчерашния.
Вчера беше първият ден на астрономическата зима, но както всяка година по това време, непреодолимите астрономически фактори правят младата Ледена кралица "бременна" със следващото лято.
Денят вече започва да се удължава, а залезът в следващите дни започва да закъснява с по една минута на ден. Народът, вследствие на многогодишни наблюдения, емпирично и интуитивно, макар с някои преувеличения, е отбелязал тези моменти: често можем да чуем, че още около Никулден Слънцето вече спира да се снижава, а денят - да се скъсява. Що се касае до времето на залеза, това е вярно. Към 6-8 декември залезът вече видимо спира своя ход надолу и след средата на декември постепенно започва да закъснява.
Заради астрономическите фактори - наклона на оста и разположението на орбитата на планетата ни около нашата звезда - Слънцето, изгревът все още ще закъснява до Нова година, но от днес - по-бавно от по-късния залез.
Като следствие, денят вече расте, а от началото на януари това става видимо.
Практически всички езически религии поставят дните около сегашните астрономически събития в центъра, фундамента на своята космогония. Повечето им главни божества се раждат точно около днешната дата, а впоследствие и монотеистичните религии или поне християнството, "вграждат" Зимното Слънцестоене и началото на завръщането на светилото към нас на север, в своите догми по един или друг начин.
Разбира се, предстои още месец от "сърцевината" на зимния сезон, тъй като до началото на февруари в най-северните части на планетата продължава да се натрупва студ. Едва през първите дни на февруари на нашата ширина започва да се усеща бързо нарастващата сила на Слънцето.
Точно като следствие на нарастващите контрасти: максималният за годината студ на север и бързо завръщащата се топлина от юг, февруари и особено март, се характеризират с голяма динамика на атмосферните процеси.
Това прави възможни понякога и силни снеговалежи, но и все по-топло време, а от тази динамика, особено през последните десетилетия-две, сериозните и най-вече продължителни застудявания в нашата страна през втората половина на февруари и март са много редки и почти изключени през третата третина на астрономическата зима.
Затова и можем да твърдим, че днешният ден, в навечерието на Коледните празници, е в началото на зимата, но вече е със заложените бъдещи пролет и лято.
Денят вече започва да се удължава, а залезът в следващите дни започва да закъснява с по една минута на ден. Народът, вследствие на многогодишни наблюдения, емпирично и интуитивно, макар с някои преувеличения, е отбелязал тези моменти: често можем да чуем, че още около Никулден Слънцето вече спира да се снижава, а денят - да се скъсява. Що се касае до времето на залеза, това е вярно. Към 6-8 декември залезът вече видимо спира своя ход надолу и след средата на декември постепенно започва да закъснява.
Заради астрономическите фактори - наклона на оста и разположението на орбитата на планетата ни около нашата звезда - Слънцето, изгревът все още ще закъснява до Нова година, но от днес - по-бавно от по-късния залез.
Като следствие, денят вече расте, а от началото на януари това става видимо.
Практически всички езически религии поставят дните около сегашните астрономически събития в центъра, фундамента на своята космогония. Повечето им главни божества се раждат точно около днешната дата, а впоследствие и монотеистичните религии или поне християнството, "вграждат" Зимното Слънцестоене и началото на завръщането на светилото към нас на север, в своите догми по един или друг начин.
Разбира се, предстои още месец от "сърцевината" на зимния сезон, тъй като до началото на февруари в най-северните части на планетата продължава да се натрупва студ. Едва през първите дни на февруари на нашата ширина започва да се усеща бързо нарастващата сила на Слънцето.
Точно като следствие на нарастващите контрасти: максималният за годината студ на север и бързо завръщащата се топлина от юг, февруари и особено март, се характеризират с голяма динамика на атмосферните процеси.
Това прави възможни понякога и силни снеговалежи, но и все по-топло време, а от тази динамика, особено през последните десетилетия-две, сериозните и най-вече продължителни застудявания в нашата страна през втората половина на февруари и март са много редки и почти изключени през третата третина на астрономическата зима.
Затова и можем да твърдим, че днешният ден, в навечерието на Коледните празници, е в началото на зимата, но вече е със заложените бъдещи пролет и лято.