Време е да се действа, казва в началото на интервюто Екатерина Захариева и припомня, че страните от Западните Балкани получиха обещание за еврочленство още преди 15 години, но оттогава почти нищо не се е случило. Наистина, някои от тези страни не се напънаха особено с реформите, уточнява Захариева и посочва, че критериите за членство са съвсем ясни и никой не смята да ги променя. В същото време обаче, смята Захариева, за забавянето на процеса отговорност носи и самият ЕС, който прекалено дълго се занимава само със себе си: финансова и дългова криза, мигрантска криза, ужасяващи терористични нападения. Много хора в балканските държави имат чувството, че чакането се е проточило прекалено дълго и вече не виждат перспектива, обобщава българската министърка на външните работи и продължава: „Ние трябва да променим този наглед. Трябва да дадем на страните от Западните Балкани ясен политически сигнал, че нашите врати са отворени за тях."

"Трябва усилено да се занимаваме с този регион"

Захариева припомня, че в някои страни от региона младежката безработица надвишава 60%, а без европейска перспектива и без икономически подем много млади хора навярно ще напуснат страната си или пък ще се радикализират.

„Там в днешно време има необичайно много „чужди бойци", тоест - млади хора, които се бият на страната на „Ислямска държава”. ЕС има жизнен интерес да поддържа сигурността и стабилността в този регион, който се намира в непосредствена близост", казва Екатерина Захариева и обяснява, че ЕС може да съдейства за икономическия подем в региона, насърчавайки публичните и частните инвестиции. За тези страни е от решаваща важност да се изгражда инфраструктура в областта на транспорта, комуникациите и енергетиката, смята Захариева.

В отговор на въпроса дали, според нея, в региона има надпревара за влияние между ЕС, Турция, Китай и Русия, министър Захариева отговаря: „Това е така, без съмнение. Става дума за налагане на икономическо и културно влияние. Включително и по тази причина днес трябва усилено да се занимаваме с този регион".

По-нататък в обширното интервю, публикувано в германския вестник „Ди Велт", Екатерина Захариева се спира на конкретните перспективи пред отделните страни: „Сърбия и Черна гора вече проведоха забележителни реформи и постепенно привеждат съдебните си системи в съзвучие със стандартите на ЕС. Черна гора вече отвори 30 от общо 35-те преговорни глави, а Сърбия - 12. Ако двете страни продължават със същото темпо, аз очаквам, че могат да бъдат приети до 2025 година. (…)

Други страни, като Македония например, са кандидатки за членство вече от много години, но още не са започнали преговори. Според мен е възможно до юни Скопие и Тирана да получат дата за започване на преговори. България се застъпва за стартиране на преговорите с тези държави."

По-нататък в интервюто става дума и за отношенията между ЕС и Турция. По тази тема българската външна министърка казва: „Важно е политиците от ЕС и от Турция да разговарят повече едни с други - и то директно, а не през медиите. Това важи и за двете страни. По този път може да се стигне до ситуация, в която печелят и двете страни", казва Захариева, а в отговор „Ди Велт" припомня, че турското правителство задушава свободата на словото и вкарва в ареста десетки хиляди хора. „Какво има да се разговаря при това положение?" - пита изданието. Ето какво отговаря министър Захариева:

"Време е за ново сближаване между ЕС и Турция"

„Независимо от всички проблеми с Турция заради нарушаването на основни демократични права, ние сме длъжни да не изпускаме от поглед и нашите общи интереси. ЕС и Турция имат общи интереси в областта на политиката за сигурност, в борбата срещу тероризма, в бежанската проблематика и по енергийните въпроси. За европейците Турция е не само голям търговски партньор, но и надежден съюзник в мигрантската криза и по линия на НАТО - за отбраната на държавите от Алианса. Трябва да се говори и за положителните аспекти. Време е за ново сближаване между ЕС и Турция. Призовавам и двете страни да положат повече усилия в тази посока."

По въпроса за евентуалния безвизов режим с Турция Екатерина Захариева казва: „За това има 72 условия, от които пет все още не са изпълнени. Но през последните няколко седмици получих сигнали от Анкара, че и те ще бъдат изпълнени, като включително ще бъде променено и оспорваното антитерористично законодателство. Нека да изчакаме и да видим", казва Захариева.

В края на интервюто „Ди Велт" поставя и въпроса за бежанската криза и за позицията на българското правителство по темата за преразпределянето на бежанци. „Ние подкрепяме плановете на Брюксел за квоти за бежанците. Имаме нужда от нова система за даване на политическо убежище. Трябва обаче да добавя, че много хора в България се боят от бежанците. Трудно им е да направят разлика между бежанци и мигранти. Опасяват се, че заради тези хора могат да загубят работата си. И не искат наоколо им да има готови на насилие „чужди бойци". Трябва да решим проблема в Африка, в страните, от които произхождат мигрантите. Европейците инвестират там в проекти за образование, икономическо развитие и семейно планиране. Това е правилният път", посочва Захариева.

Материалът е публикуван тук