Радев: Езикът на омразата и ксенофобията се възраждат
Президентът Румен Радев коментира, че има световна тенденция за възстановяване на езика на омразата, на ксенофобията, антисемитизма и то не е само в България.
Запитан за толерантността на българската политическа класа днес и за изказвания на някои политици, които са срещали сериозна съпротива от страна на еврейската общност у нас, държавният глава заяви, че както в Европа, така и в света се наблюдава тенденция на възраждане на езика на омразата и ксенофобията, които изискват усилия от страна на обществото за тяхното противопоставяне.
Говорът на омразата не е нашият път. Нашият път е съвсем друг и мисля, че и в момента България може да служи за пример, категоричен беше Румен Радев. Президентът подчерта, че истински критерий са действията на институциите, а не приказките на някои политици.
В отговор на въпрос за очакванията на страната ни от предстоящото посещение на президента на Република Турция Реджеп Тайп Ердоган в България на 26 март, Румен Радев заяви, че нашите отношения с Турция са от изключително значение и ние трябва да продължаваме да градим двустранните връзки на основата на приятелство, разбирателство и взаимопомощ, но при ясни принципи: взаимно уважение и ненамеса.
„Турция е изключително важен съюзник и партньор по линия на НАТО и на Турция до голяма степен дължим и сигурността по отношение на миграционната криза, но е важно да има ясни условия в двустранните отношения“, подчерта още Румен Радев и добави, че Република Турция трябва да поеме ангажимент оттук-нататък за ненамеса във вътрешните ни дела и в изборния процес, като принципи, които се спазват.
Румен Радев участва като основен говорител в заключителната пленарна сесия на Шестия глобален форум за борба с антисемитизма в Йерусалим. Пред аудитория от над 600 души, представляващи правителства и неправителствени организации от цял свят, Румен Радев беше представен като държавен глава на народ, спасил цялата своя еврейска общност в годините на Втората световна война.
През 1943 г. българите спасиха своите сънародници-евреи, но всъщност спасиха и себе си, спасяваха своето кътче от цивилизацията и достойнството си, посочи Румен Радев пред участниците във форума.
По думите му, по този начин народът ни е отстоял и достойнството на Европа, която е била сцена на незапомнена трагедия - индустриализирано изтребление на хора. „България също беше въвлечена в ситуация, която не ни позволи да защитим по същия начин 11343 евреи от съседните държави, които не бяха български граждани. Днес всички ние, народът на България, скърбим за тях и за всички жертви на Холокоста“, каза Румен Радев.
„Сянката на антисемитизма, ксенофобията и омразата продължава да бъде заплаха за нашите общества“, заяви президентът. Той отбеляза, че именно заради тежкия исторически опит на българския народ нито един евреин, гражданин на България, не е бил депортиран в лагерите на смъртта.
„Този светъл бунт на нашия народ срещу овладялото цяла Европа мракобесие си обясняваме не само с куража на праведните, но и с живия спомен за Османското владичество. Личният опит от безправието е една от причините расовите теории да се разбият в непоклатимата човещина на тогавашните българи“, подчерта президентът.
Като друга причина за съвременната заплаха от антисемитизма Румен Радев посочи интелектуалната и социална изостаналост. „В нашия все по-поляризиран свят антисемитизмът се вкоренява в социално ощетените слоеве, включително в Европа. Затова си струва да помислим как да изцелим социалната дисхармония, която улеснява проповедниците на антисемитизма“, заяви българският държавен глава.
Румен Радев отбеляза и ролята на антисемитизма като идеология и допълни, че това е моментът, когато „невежеството и безчовечността навличат одеждите на знанието“. Този мироглед не заплашва само Израел. Той е етично пагубен и опасен за мира в целия свят, заяви българският президент и призова антисемитизмът да бъде развенчаван не само с аргументите на историята, но и с аргументите на универсалния хуманизъм.
По-рано през деня президентът Румен Радев посети Мемориалния комплекс "Яд Вашем", посветен на жертвите на Холокоста и на спасителите на евреите. Пред експозицията, посветена на България, която показва, че няма нито един загинал евреин с българско гражданство, държавният глава подари на музейната експозиция портретните снимки на четирима българи, които са помагали за спасяването на евреи от територията на Македония.
В мемориалния комплекс „Яд Вашем“ президентът Радев участва в церемония по запалването на вечния огън в памет на жертвите на холокоста.
На хълма Херцел българският президент отдаде и почит в памет на жертвите потъналия платноход "Салвадор". Над 350 евреи са потеглили с кораба от Варна, но след корабокрушение в Мраморно море оцеляват 119 от тях.
По-рано днес българският президент се срещна с председателя на Кнесета Юлий (Йоел) Еделщейн. Радев отбеляза, че отношенията между двата парламента са много важни, защото парламентите определят конструкцията, рамката, в която функционира обществото.
Държавата Израел е изключително успешен пример за това как всеки гражданин по най-добрия начин се е интегрирал в обществото и как държавата просперира, посочи Радев. Ние можем да си бъдем много полезни за обмяна точно на тези модели за обществено развитие, за отношения между институциите, между гражданите, така че всеки да съвместява своите лични цели с целите на държавата - това тук го има в голяма степен, коментира държавният глава.