Това коментира политологът от "Галъп" Първан Симеонов пред „Фокус“ по повод  навършването на една година от встъпването в длъжност на президента Румен Радев.

„ГЕРБ усеща, че в българското ляво има три центъра, които се оформят. Три големи фигури – едната е Корнелия Нинова, която крепи рейтинг, върти педалите на партията доста сериозно, така че БСП не може да падне, понякога успява да създаде шум буквално от нищо.

Самата Корнелия Нинова в това си качество е опозиция. Вторият център в лявото е президентът Радев. Третият е Мая Манолова. Играта на ГЕРБ ще бъде да ги държи тези три разделени, да не дава за нищо на света те да се събират. Съберат ли се в една линия срещу ГЕРБ, тогава за ГЕРБ може да стане опасно“, обясни Симеонов.

Според него няма конфликт между институциите, но може да заприлича на това.

„Намирам нормална политическа игра от страна на ГЕРБ, която през Цветан Цветанов, Антон Тодоров, парламентарната група на ГЕРБ и т.н. по партийно му удря президента Радев. Борисов пък играе типичната си роля - накрая излиза помирителят. Ще се опитва да държи президента Радев близо, защото е опасен конкурент и през партията си да подкопава неговия авторитет. Това не институционална битка, това е партийна битка“, каза още социологът.

По думите му, колкото и неумело да стъпва Радев, данните, които имат за всеки месец от 1992 г. насам за доверието в президентската институция,  се вижда ясно, че това е една от най-добрите стартови години въобще на държавен глава. 

„Второ, не се е състояла главната опасност, а именно президентът Радев да загуби окончателно доверието на привържениците на най-голямата политическа сила в страната – ГЕРБ. Напротив, голяма да не кажа дори по-голямата част от тях продължават да имат доверие в президентската институция. Тоест, не се е състоял най-лошият възможен сценарий от тези битки с ГЕРБ, но това не означава, че предизвикателствата не продължават“, коментира Симеонов.

Според него високото обществено доверие към президента преди всичко се дължи на това, че е бил сменен моделът.

„Президентът Плевнелиев не звучеше убедително в ушите и душите на българите, при цялото ми уважение към неговата праволинейност, предвидимост и принципност като политик. Той говореше на един прозападен език, който за добро и зло не се възприема масово в българското общество. То по-скоро харесва политици от типа на Бойко Борисов. Политици, които умеят да балансират. Това направи и Радев. С встъпването си в длъжност, той заговори на един доста по-балансиран език в сравнение с Плевнелиев“, обясни политологът.

По думите му Плевнелиев е бил по-мениджърски, по-инструментален, по-лека категория политик.

„С това не казвам нищо лошо, но като че ли не беше на мястото си. Беше един професионалист, може би прекрасен министър, попаднал обаче, просто защото имаше висок рейтинг, в институция, където не се иска нищо друго освен дипломатичност. А Плевнелиев през 2013 г. взе едната страна в мащабния обществен сблъсък и тогава загуби другата страна на обществото. Тоест, спря да бъде президентът обединител. Ето това засега президентът Радев не допуска, макар че опасността е налична. Радев като че ли също страда донякъде от това увлечение по професионалното. Имаше едни моменти, в които той прекалено много говореше за авиация и можеше да изпадне точно в хипотезата на Плевнелиев“, коментира още Първан Симеонов.