Това коментира на фейсбук страницата си Георги Марков. 

Хелмут Кол не прости до смъртта си на Меркел, чийто откривател за голямата политика е той, но тя се отрече от него публично при аферата с черните каси на ХДС. 

Орбан бе единственият държавен и партиен лидер посетил през април 2016 великия канцлер в дома му за 80-минутен разговор. 

Ето кои изявления на обединителя на Германия през последните две години, припомня Георги Марков:  

- Мултикултуралната общност е една голяма илюзия на интелигенцията.

- Грешка бе, че в началото на 60-те години докарахме в Западна Европа гастербайтери с чужда култура.

- Ангела Меркел ще унищожи тази Европа, която аз създадох.

- Ако всичко върви така в Германия, виждам тъмен облак над страната.

- Унгарците нанесоха най-големия удар на международния комунизъм /1956 г./, а първата тухла от Берлинската стена бе срутена от унгарския героизъм /лятото на 1989 г., когато Унгария отвори границата с Австрия за източните немци/

- Европа не може да бъде общ дом за милиони преселници ислямисти. Да чуем и Орбан.

- Искаме унгарска Унгария и европейска Европа.

- Искаме християнска Унгария и християнска Европа.

- Никой не може да ни налага с кого да живеем.

- Няма да приемем нито един преселник, защото тези хора са чужди на нашата култура, бит, традиции и език.

- Не можем да поемем товар, какъвто не можем да носим. Те не подлежат на интеграция у нас.

- Унгария няма шеф. Брюксел не е царство, което да казва на периферията с кого да живее.

- Ние сме се врекли в Европа, но това не значи, че сме загубили суверенитета си. Орбан е единственият политик в Европа с доказано анти-комунистическо минало, призовал комунистите да напуснат страната през юни 1989 г. Орбан остана верен на завета на Шандор Петьофи: “Унгарски Боже, ние се кълнем, че роби няма да умрем!”

Бившият германски канцлер Хелмут Кол почина на 16 юни на 87-годишна възраст. Европейската комисия съобщи, че подготвя официална европейска церемония в знак на почит към бившия германски канцлер.
Това ще е първата подобна церемония в памет на един от тримата мъже, обявени за почетни граждани на Европа. Другите двама са французите Жан Моне и Жак Делор.