Това прогнозира в интервю за Дир.БГ политологът Димитър Аврамов.

- Г-н Аврамов, политическата 2017 година мина под знака на кабинета "Борисов 3", белязана от множество скандали с БСП и напрежение между коалиционните партньори - ГЕРБ и "Обединени патриоти". Какъв е вашият анализ - въпреки всичко това, по-успешно ли е третото управление на Бойко Борисов?

- За съжаление, политическите дебати у нас се превърнаха в еднодневка. Те се раждат сутринта най-често като скандали, преминават през 24-часов медиен цикъл, често в истерични форми и затихват бързо само, за да отстъпят място на следващия подобен. Дори в момента, предновогодишно агенция "Архиви" отказва да предаде документи на Комисията по досиетата, които по закон трябва да бъдат съхранявани в комисията. Тоест държавна агенция нарушава закона, защото технически било сложно да се предадат документите, а също така имало и идеи, идващи от вицепримиера Красимир Каракачанов - да се промени закона, така че тези документи да не трябва да бъдат съхранявани от Комисията по досиетата. Понеже някой има идеи за нещо, държавен орган нарушава законите на страната. 

С други думи - институциите се ръководят от субективни мнения, а не от законите и правовия ред. На ниво партийна и парламентарна политика имаме варваризирана конкуренция. В такава ситуация и ГЕРБ, като основна управляваща партия, и БСП, като основна опозиция, следват само и единствено краткосрочни политически цели.

Що се отнася до т. нар. “Обединени патриоти”, това, за съжаление, е най-големият властови паразит, който е участвал в управлението на страната от “Тройната коалиция” насам. Без да влагам нищо лично към представителите на т. нар. патриоти във властта, политическият резултат от участието им в управлението е свързан единствено с разширяване на обхвата на политическия популизъм и възпроизвеждането на институционализирана ксенофобия на квази социалистически идеи за държавата, каквито не бяхме виждали от 90-те години насам. На този фон работи третият кабинет на г-н Борисов. Дали е успешен и колко, е оценка, която ще дадат избирателите.

- Допускате ли, че е възможен сериозен раздор или дори разпад на коалицията, след като вицепремиерът Валери Симеонов директно обяви, че не иска да вижда премиера, който го саботирал и изиграл с отлагането на точката за втория лифт на Банско (въпросът е зададен преди правителството все пак да вземе решение за изграждането му, довело до протести - б.р.)? 

- Типично за политиците на висок пост е да взимат служебната си позиция за даденост. Г-н Симеонов изразява лични емоции, което е негово право, но проявлението на такива няма нищо общо с политическото представителство. Той е избран, за да се вижда не само с премиера, но и с всеки друг, въз основа на служебните си ангажименти. Ако г-н Борисов е взел решение, което е неправилно или за което няма подкрепата на т. нар. “Обединени патриоти”, тогава техните лидери трябва да имат политическа позиция по въпроса като партньор в управлението. Емоционално изказване от рода на “не искам да виждам еди кой си”, подхожда повече на герой в сапунен сериал, а не на политик.

- А левицата излиза ли по-силна от поредния политически рунд с управляващите, щом успя дори да "вземе главата" на председателя на Народното събрание Димитър Главчев? Според социологическите проучвания все още са по-малко тези, които предпочитат социалистите да се върнат на власт...

- Не. Смяната на г-н Главчев беше плод на политическа конюнктура. Тя дойде след моментна грешна преценка. Отстраняването на Корнелия Нинова от залата, за обида на премиера, беше изключително грешно и неадекватно решение. Изгонването на лидер на опозиционна партия от парламентарната зала заради обида към министър-председателя е много краен акт и неразбиране за това какво е ценно в демокрацията. Навремето в 38-то Народно събрание Георги Първанов си позволи да каже за Иван Костов “той не е командир, а кръстника”. Ако мерим онази обида към премиера с настоящата като мащаб, то Първанов трябваше не да бъде изгонен от залата, а да бъде изпратен на заточение в Сибир. Не така обаче функционира парламентарната демокрация.

Основното оръжие на опозицията винаги е критиката от парламентарната трибуна. Тя трябва да бъде политически аргументирана и обоснована. В същото време обаче, мнозинството е длъжно да търпи критика. Един от проблемите на ГЕРБ е, че заради огромния вътрешен респект към Бойко Борисов и начина по който е структурирана партията - безалтернативно около лидера си, хората в нея нямат инстинкта да чуват, осмислят и приемат критичността като нормална част от политическия процес. Това е слабост, върху която ГЕРБ трябва да работят.

- В края на отминаващата година парламентът най-после прие прословутия антикорупционен закон, отново след силно противопоставяне - от ГЕРБ заявиха, че той е насочен към гражданите и няма да обслужва политически кръгове, а от БСП казаха, че е толкова безобиден, че и врабче не би се страхувало от него. Президентът пък се закани да наложи вето, защото законът може да бъде "използван като бухалка срещу неудобните". След всичко това, могат ли хората да вярват, че e възможна поне малко по-ефективна борба с корупцията?

- Т. нар. “Антикорупционен закон” създаде нова мегаструктура, която цели да обедини Комисията за разкриване на конфликт на интереси и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Тоест с корупцията трябва да се бори най-корумпираната част от обществената ни система - държавното управление. Тоест е политически фарс. Лидерите на настоящото мнозинство и депутатите в него трябва да си зададат един прост въпрос: “Бих ли подкрепил този проект, ако бях в опозиция?” и въз основа на честния отговор, да вземат политическо решение.

Единственият начин за борба с корупцията е да има силна, финансово обезпечена и наистина независима прокуратура и независим съд. С корупцията могат да се борят хора и институции, които не са част от изпълнителната власт. Очакваната супер структура за борба с корупцията се предвижда формално като независима, но в същото време изборът и ще е изцяло функция на управляващото мнозинство в Народното събрание.

- Какви са прогнозите Ви за политическата 2018 година? Ако не се случи нещо извънредно, вотът на недоверие към кабинета няма как да мине, очаквате ли в такъв случай все пак опозицията да успее някак да предизвика предсрочни избори? Или може би народното недоволство, което да принуди Борисов да подаде оставка за трети път? 

- Правителството на г-н Борисов ще бъде стабилно и ще управлява, докато успява някакси да лавира между огромните интереси за достъп до ресурсите на бюджета и докато в него има минимално съгласие между коалиционните партньори. Настоящото управлението не се крепи на обществено одобрение, идващо от значими и публично одобрени управленски приоритети. То се крепи на коалиционна парламентарна математика. В този смисъл то не може да бъде дестабилизирано по всяко време. Иначе не смятам, че има обективна среда за “народно недоволство”. Налице са много на брой провали в отделни управленски сектори и разбира се, обективни постижения на правителството. Няма обаче условия за болшевизация.

Що се отнася от до опозицията, струва ми се, че тя пропусна шанса си на изборите да представи и получи одобрение за значими политически приоритети и затова загуби. За сегашното ръководство на БСП ще е изключително трудно да се яви на поправителен изпит пред избирателите и да спечели. Причината е, че от “Позитано 20” не излиза смислена концепция за реформи в начина на функциониране на държавата. Там се надяват да дойдат на власт в резултат на провал на ГЕРБ.


Политическата 2017 г. - под знака на "Борисов 3"

Борисов през 2017 г. - скандалите и крилатите фрази