Дир. бг обобщава най-ключовите от тях.

Служебният кабинет

След като през ноември 2016 г. премиерът Бойко Борисов подаде оставката и на второто си правителство, неизбежно беше отново да има служебен кабинет.

На 25 януари 2017 г. президентът Румен Радев издаде указ, с който назначи служебното правителство, начело с проф. Огнян Герджиков и четирима вицепремиери - Илко Семерджиев, Стефан Янев, Малина Крумова и Деница Златева. Последната  имаше специален ресор - подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018 г.

Два дни по-късно парламентът беше разпуснат и служебният кабинет започна работа. Основната му задача беше да организира предстоящите предсрочни избори, които междувременно Радев насрочи за 26 март.

Кабинетът "Герджиков" обаче неочаквано свърши и нещо друго, което даде началото на един от големите скандали на годината. Дни преди да сдаде властта, одобри на закрито заседание решението за избор на нов изтребител за армията, в което на първо място бе класиран шведският концерн СААБ със самолет "Грипен", а американската оферта за "Ф-16" бе декласирана. Последва мощен сблъсък между редовното правителство, поело управлението по-късно, и президента, назначил служебното (четете по-долу).


Предсрочните избори

На предсрочните избори тази година някои позиции бяха разместени, появи се и нов участник, който разбърка картите на системните играчи. Варненският бизнесмен Веселин Марешки основа партия "Воля" и влезе с гръм и трясък в политиката... и в парламента.

В крайна сметка ГЕРБ отново победи - с 33.54% или 1 147 292 гласа, спечелвайки 95 мандата в НС. БСП пак остана втора - с 27.93% (955 490 гласа) и вкара 80 депутати. А Обединените патриоти (събрали ВМРО и воюващите преди това НФСБ и "Атака") се класираха трети - с 9.31% (318 513 гласа) и 27 мандата. Така ДПС бяха изместени от традиционното си трето място, оставайки съвсем малко след тях - с 9.24% (315 976 гласа) и 26 мандата. "Воля" се нареди пета, но все пак успя да влезе в НС под носа на по-стари партии - с 4,26% (145 637 гласа).

Извън парламента останаха Реформаторският блок и "Глас народен" - с 3,14%, "Да България", Зелените и ДЕОС - с 2,96%, ДОСТ - с 2,94%, Нова Република и ДСБ - с 2,54%, и АБВ -"Движение 21" - с 1,59%.

На вота, по окончателни данни на ЦИК, гласуваха 3 682 151 души, от които 87 850 с бюлетина "Не подкрепям никого". Избирателната активност беше 54,07%.


Кабинетът "Борисов" 3 - този път цял мандат?

Въпреки победата на ГЕРБ обаче, тя не бе достатъчна Бойко Борисов да състави самостоятелно правителство. Само с 95 депутата той се оказа далеч от мнозинство в НС.

Така започнаха преговори за коалиционен кабинет, за да не се стигне до "ново безвремие и нови избори". От ГЕРБ веднага обявиха, че ще ги води лично Борисов, защото отново ще е премиер. Обединение с БСП очевидно не беше възможно, макар за това да настояваше третата политическа сила - ОП, които искаха широка коалиция. В крайна сметка, въпреки някои различия и критиките, ГЕРБ трябваше да поеме отново властта заедно с националистите.

Борисов заяви, че единствено условие, което им е поставил, е да влязат реално в кабинета, за да носят отговорност. От своя страна изпълнил тяхното искане -  да се подпишат за пълен мандат и никой от коалиционните партньори да не може предизвиква сам предсрочни избори.

(Междувременно обаче няколко пъти се стигна до напрежение между партньорите, като само преди дни Симеонов заяви, че не иска да вижда Борисов, който го саботирал за втория лифт на Банско, намеквайки дори за разпад на коалицията: "Всичко е възможно да стане – да не мислите, че аз съм от тези дето слушкат и папкат, и искат да си начешат егото?!")

Така, на 13 април, ГЕРБ и Обединени патриоти представиха управленска програма от 21 страници за кабинет с хоризонт 2017-2021 г., а на 27 април подписаха коалиционно споразумение.

Президентът Радев връчи на ГЕРБ мандат за съставяне на правителство и на 3 май съставът на "Борисов 3" беше обявен. Патриотите получиха две вицепремиерски места - лидерът на НФСБ Валери Симеонов пое ресора "Икономическа и демографска политика", а председателят на ВМРО Красимир Каракачанов стана зам.-министър председател по обществения ред и сигурност и военен министър.

Ден по-късно парламентът гласува кабинета и той встъпи в длъжност.

След като се закле, самият Борисов заяви:

"Истински се извинявам на колегите от БСП, че ги победих. Единствената дума, която нямат право да казват, е, че ние се борим за власт. Дадох им цялата власт на тепсия - с оставката, с изказванията веднага да направят те служебното правителство. 5 месеца щяха да са управлявали досега".

След като стана премиер за трети път, лидерът на ГЕРБ обяви и основните си приоритети - здравеопазване, образование и повишаване доходите на гражданите. Той обеща 1500 лева средна работна заплата.

Кумгейт

През октомври се разрази най-големият скандал между ГЕРБ и БСП, които от самото начало на парламента с в постоянни противоречия. Бившият енергиен министър, сега депутат от управляващата партия - Делян Добрев, беше обвинен от колежката си от левицата Елена Йончева, че е назначил свои близки, приятели и роднини на възлови места в общинската власт в Хасково, откъдето е родом. Единият от тях му бил кумец, а друга - кума. Оттам дойде и името на поредния "гейт".

Добрев отрече категорично всичко и заговори за атака "с ченгеждийски похват", но веднага подаде оставка и като народен представител, и като координатор на ГЕРБ в Хасково.

Бойко Борисов пък побърза да изтъкне какъв голям морален акт е това и как по този начин Добрев доказва, че това е клевета.

В същото време обаче парламентарната група на ГЕРБ гласува против оставката на Добрев и така той все пак остана в парламента. От БСП атакуваха гласуването пред Конституционния съд с мотива, че Народното събрание не може да взема решения против волята на депутата. Съдът допусна за разглеждане казуса, но още не се е произнесъл.

Първа оставка в правителството

На 30 октомври се стигна до първата оставка в "Борисов 3". Министърът на здравеопазването проф. Николай Петров се оттегли от поста след телевизионно разследване, че като началник на ВМА е сключил договор с фирма на зет си. Бойко Борисов прие оставката, но управляващите заявиха, че тя е просто морален акт, защото проверка на прокуратурата отдавна е доказала, че законът е спазен.

Валери Симеонов дори заяви, че Петров е станал жертва на активно мероприятие.

На горещия пост в Здравното министерство беше назначен досегашният зам.-финансов министър Кирил Ананиев. Той е известен като "бюджетаря" на държавата и е бил в правителствата на различни политически сили като доказан професионалист. Беше част и от служебния кабинет.


БСП "взе главата" на Димитър Главчев

На 17 ноември ГЕРБ понесе неочакван удар от БСП - председателят на НС Димитър Главчев беше принуден да подаде оставка.

Всичко започна, след като БСП настоя Бойко Борисов да се яви пред депутатите и да обясни кого е имал предвид, когато каза, че в парламента "стоят хора, замесени с наркотрафик и купуване на гласове". Стигна се до поредните разгорещени реплики, при което Главчев спря микрофона на лидера на левицата Корнелия Нинова и я отстрани от заседанието. Пламенно защитилият я социалист Антон Кутев пък беше изгонен за две заседания.

Това предизвика гнева на БСП, които поставиха ултиматум - докато председателят на НС не подаде оставка, няма да влизат в пленарната зала. От ГЕРБ защитиха Главчев с мотива, че от левицата са обиждали премиера и категорично заявиха, че няма причина да подава оставка.

Самият Борисов обаче даде заден. Той заяви, че въпреки провокациите, Главчев не е трябвало да си изпуска нервите. И припомни как, когато преди две години ГЕРБ, като опозиция, напусна парламента, Мартин Шулц му казал, че най-лоша е политиката на празния стол.

"Тогава върнах депутатите в залата", каза Борисов и изрази очакване левицата да направи същото.

Но това не се случи. И още на следващата сутрин премиерът отиде в парламента и се срещна с ПГ на ГЕРБ и лично с Главчев. Малко след това той обяви, че подава оставка, въпреки че смята, че е спазил правилника. Правел го като морален акт, за да не се нагнетява обстановката преди Европредседателството.

Макар Главчев да увери, че не е бил притискан от Борисов, неофициално се заговори, че е решено той да се оттегли заради предстоящото тогава посещение на председателя на Европарламента Антонио Таяни. Беше планирано той да говори в пленарната зала, която можеше да се окаже наполовина празна заради липсата на червените депутати.

Вътрешнополитическата 2107 г. завършва със заявката на БСП и ДПС, че на 17 януари 2018 година ще внесат вот на недоверие към правителството на тема "Корупция". Това се случи на фона на приемането на спорния антикорупционен закон (четете по-долу). От ГЕРБ отвърнаха, че това е опит за саботаж точно в началото на Европредседателството.


Историческо приятелство с Македония и добър тон с Ердоган

Най-запомнящият се външнополитически ход на Бойко Борисов беше подписването на първия Договор за добросъседство с Македония. На 1 август той беше посрещнат с държавни почести в Скопие и заедно с македонския премиер Зоран Заев подписаха документа, отлаган с години. С него беше официално признато, че двете страни имат "обща история" - стъпка към намаляване на напрежението.

"Направихме историческа крачка", заяви Заев.

На въпрос на македонска журналистка защо точно Илинден е избран за подписването на договора, Борисов пък отговори:

"Празниците са общи. Защо да не ги празнуваме? Да се сбием тогава, ако искате? Ние на Балканите години наред сме правили това. И всички сме велики – Велика България, Велика Албания, Велика Сърбия, Велика Македония. И от войните я докарахме дотам Балканите да са най-бедното и най-изостаналото място на Европа. Ние с колегата искаме да вървим напред и да достигнем равнищата на Германия, Австрия, Франция, Холандия".

По-късно двете правителства затвърдиха добрите си отношения с общо заседание в Скопие.

През годината Борисов проведе и други важни срещи с лидери от региона и Европа - Ангела Меркел, Еманюел Макрон и Реджеп Ердоган и др.

Визитата му при турския президент обаче остава най-запомняща се. Премиерът беше приет в новия му дворец "Бештепе” в Анкара точно на рождения си ден - 13 юни. И засвидетелства почтително отношение.

"За всички е ясно, че ние сме входът от Азия към Европа. Съседът ни Турция има напредък и ние трябва да направим така че да има нормални отношения", заяви тогава Борисов и отчете ролята на Турция за намаляване на бежанския натиск.

"Основните газови коридори минават от Турция и на практика Европа става зависима. Длъжни сме да се върнем в играта", подчерта още той.


Президентът - изтребителите и борбата с корупцията

Първата политическа година на президента Румен Радев беше белязана от остро противопоставяне с управляващите по две ключови теми - купуването на нов изтребител за армията и антикорупционния закон.

Премиерът Борисов директно заяви, че служебният кабинет, назначен от държавния глава, не е трябвало да предрешава избора на боен изтребител. И се противопостави на Радев, настояващ процедурата да бъде финализирана възможно най-бързо - че изтребителите не са най-важното нещо.

"До изтребителите ли е опряла в момента армията? Първо ни трябва сухопътна техника. Такава ни е доктрината. Трябват ни кораби. Всичко това е минимум 10 млрд. лв. Когато поставиш въпроса така: "Йок, веднага да се платят", трябва да кажеш, ако си отговорен, откъде ще отрежеш", категоричен бе Борисов, който 
подчерта, че трябват пари и за учители, пенсионери, военни, полицаи...

Създадена беше дори парламентарна комисия, която да разследва избора на марката изтребител. След няколко месеца работа тя реши процедурата да бъде върната и да бъдат включени отново и други участници. Това означава, че процесът на избор ще се забави с още месеци.

Междувременно Радев заяви, че лобисти искат окончателно да приземят армията.

"Аз не съм лобист", отвърна премиерът.

Ябълка на раздора се оказа и прословутият антикорупционен закон. Радев настоя бъдещият антикорупционен орган да може да разследва, както предвижда проектозаконът на БСП, и обвини управляващите, че залагат на превенцията и на пасивни форми за борба с корупцията.

"Отнемането на незаконно придобито имущество е задължително, но абсолютно недостатъчно условие за ефективност. Трябва да има преследване на сегашни и бивши корупционни деяния. Не можем да разчитаме на самопризнания в имуществени декларации да бъдат разкрити схемите и гейтовете", категоричен бе той.

Държавният глава подкрепи левицата и за това, че не може парламентарното мнозинство да излъчва едновременно и правителството, и ръководството на този орган, както предложиха от ГЕРБ. От БСП настояваха именно президентът да назначава ръководството.

В крайна сметка мнозинството наложи своите виждания и прие закона, създавайки Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконното имущество, която ще може да подслушва. Още преди да са гласувани и последните текстове, Румен Радев обяви, че ще наложи вето, защото законът не бори корупцията, но "може да бъде използван като бухалка за разправяне с неудобните".

Вижте снимки от политическата 2017 >>