В анонимно писмо до медиите "група достойни прокурори" твърдят, че акцията в печатницата в Констинброд е политическа поръчка към прокуратурата. Писмото бе подписано с името Борислав Сарафов, както се казва зам.-главният прокурор. Прокуратурата отрече да е допуснала изтичането на информация и посочи като възможен източник ДАНС. Тогава премиерът Марин Райков назначи проверка.

На пресконференция днес той обясни, че случаят е създал грапавини в комуникацията "между определени структури" и това наложило не само неговата намеса, но и "тези институции" да обсъдят темата, съобщоха БТА и БГНЕС.
Райков няколко пъти се срещал с председателя на ДАНС Константин Казаков, който му докладвал устно и писмено становищата си.

"Не приех неговите доклади дотолкова, доколкото не бяха изцяло в съответствие със становището на прокуратурата. Казаков сподели с мен, че ДАНС не са в състояние да отхвърлят възможността тези документи да са изтекли от агенцията", обясни министър-председателят.

Зам.-шефът на ДАНС Димитър Йорданов също се е срещнал с Райков и приел да поеме "цялата морална отговорност" по случая. Министър-председателят ще приеме оставката.

„Прокуратурата прие тази формула. Това е становището не само на министър-председателя, но и на прокуратурата в резултат на извършената проверка. Имаме съгласието на Сотир Цацаров да споделя това становище. Според мен това е окончателната развръзка на този неприятен казус”, коментира Райков.

Той добави, че проверката в ДАНС продължава, докато даде ясен резултат, но това може да отнеме доста време.

МС няма да сезира Конституционния съд за вота

Премиерът заяви, че е взето решение да не се сезира Конституционният съд за изборите и припомни, че РЗС, НФСБ, ВМРО- БНД и "Другата България" вече са поискали касиране.
Вчера депутати на ГЕРБ внесоха в КС три жалби за касиране на изборите - тяхна, от името на РЗС и на НФСБ (партията на СКАТ).

Според Райков съдържанието на жалбите и молбата е притеснително, но не може да прецени доколко са основателни. Затова взел решение да не дава ход на молбата до него.

Няма да станем пощенска кутия на когото и да е било, категоричен бе Райков.

Според чл. 13 от Изборния кодекс Министерски съвет отговаря за организационно-техническата подготовка на изборите, но няма правомощия да проверява работата на избирателните комисии и да се произнася по тази тема.

Твърденията в жалбите са свързани основно с работата на избирателните комисии, които се контролират от ЦИК.
"След като правителството не може да провери твърденията в жалбите и молбата, то не може да поеме отговорност да сезира Конституционния съд", мотивира се Райков.

Той не приема твърдения на членове на Изборния борд, че в секционните избирателни секции не е имало достатъчно бюлетини за изборите на 12 май.
В МВнР имало останали към 285 000 бюлетини.
Те се съхраняват в пригодено за целта помещение, запечатано, под видео наблюдение и с жива охрана и ще се пазят там до решение на ЦИК, каза още министър-председателят.

Той отказа да оцени предходното правителство, защото е служебен, а не политически премиер.