Около това становище се обединиха представители на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската търговско-промишлена палата и Висшият адвокатски съвет по време на дискусия, съобщи БТА. В нея участва и заместник-министърът на правоъдието Жанета Петрова.

От конфедерацията считат, че законопроектът съществено ще задълбочи проблемите, породени от действието на настоящия закон и няма да доведе до повишаване на ефективността на борбата със значимите закононарушения. Оттам смятат, че може да се очакват опасни резултати, като значителни държавни разходи, възможности за злоупотреби с власт и създаване на стрес и несигурност в гражданския оборот и бизнес средата.

Според КРИБ законопроектът не е съгласуван с действащия Наказателен кодекс и предвидената в него наказателна санкция конфискация. Отнемането на имущество преди влизането в сила на присъдата ще хвърли съмнение върху нейната справедливост, смятат от организацията.

Не мога да приема съществуването на закон с такива рестриктивни цели и функции, каза адв.Георги Атанасов от Висшия адвокатски съвет. Той подкрепи позицията на КРИБ, че дефинирането на понятията престъпна или друга незаконна дейност е много широко и директно заплашва бизнеса и живота на огромен брой българи, които не са престъпници. На дискусията бе подчертано, че според така предложения текст броят на третите физически или юридически лица, които потенциално биха били засегнати от действията на законопроекта е толкова широк, че трудно може да бъде определен.

В края на ноември м.г от Центъра за либерални стратегии обявиха странично засегнати от законопроекта, който има за цел да се бори с престъпността, ще са между 80 000 и 400 000 домакинства, което означава между 240 000 и 1 200 000 души.

За пореден път имаме закон, за който няма оценка на въздействието, каза председателят на БТПП Цветан Симеонов. Според него отново се вижда, че администрацията не оправдава разходите, направени за нея. Комисията работи за себе си, откъсната от останалите органи, това е недостатък, който не се отстранява със законопроекта, коментира той.

В този вид законопроектът е много слаб, съмнявам се, че може да бъде поправен, каза и проф. Дончо Хрусанов от Софийския университет "Св. Климент Охридски". По неговото мнение текстове от проекта противоречат и на Конституцията.

По законопроекта се говори едностранчиво, коментира зам.-министър Жанета Петрова. По думите й законопроектът не се прицелва срещу хората, които честно и почтено изкарват парите си и внушения, че законът е насочен срещу всички хора са недопустими. Законът е пропорционална реакция на престъпността, такава, каквато е в момента, отбеляза Петрова. Според нея той има за цел да лиши престъпността от печалбата, която генерира.