Това заяви депутатът от „БСП за България“ и член на Националния съвет на партията Манол Генов, срещу когото прокуратурата повдигна обвинения за купуване на гласове.

Не се срамувам от българските, турските и от ромските гласове в моя подкрепа, каза още той интервю за „Фокус“.

Вчера той беше атакуван от зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов, който опита за защити партията си заради Суджукгейт:

"Вие говорите за суджука, но ГЕРБ взе ясно решение, разграничи се от подобно поведение и остави компетентните органи да се произнесат. Къде е позицията на БСП по казуса с вашия народен представител, на който има повдигнато обвинение за купуване на гласове. Няма народен представител от ГЕРБ, който да е разговарял със затворници и да е уреждал купуване на гласове".

В отговор днес Генов, който е от Асеновград, каза:

"Нникога не съм делял хората, избирателите на етноси и вероизповедания в ежедневието, още по-малко по време на кампании. И до момента не съм в състояние да кажа. И през ум не ми е минавало да се интересувам от какъв етнос, в кои секции колко гласа са дадени за мен като преференциален кандидат.

Социалистът подчерта, че познава стотици хора – и българи, и турци, и роми.

„И не от вчера. Контактувам с тези хора ежедневно, а не единствено в предизборна кампания, мога и с имена да ги изреждам. Те са ме търсили за помощ - за операция, медицинска консултация, за подаване на документи и за какви ли не административни процедури. Търсели са помощ за отопление, осигуряване на лекарства и какво ли още не. И съм се отзовавал, защото така е редно. Радвал съм се, когато си намерят работа, да пробват собствен малък бизнес през легална фирма, да попаднат във временна заетост. Убеждавал съм ги да не оставят децата си да отпадат от училище, да ги записват в детска градина".

По думите му това е правене на политика реално с хора, колкото и на някого да му изглежда съмнително.

Генов обясни, че е било заявено в деня на привличането му като обвиняем като любопитна подробност, че е разговарял с лица от затвора.

„Видимо некоректно бе прикачено името ми. Разговарял съм с такъв човек, но по друг случай. Не съм известен като човек, който не си вдига телефона. Плюс това нямам представа кой ми звъни, защото телефонът ми е публичен от години и абсолютно достъпен. И, да, познавам хора, които са влезли в затвора, и такива , които са изтърпели наказания, и нямам причина, поради която да спра да общувам със съграждани, които познавам от десетилетия“, оправда се той.