Вариантът на известния алпинист Боян Петров за кабинка без разширяването на пистите бе отхвърлен. Това заяви в интервю за Дир.бг политологът Евгений Дайнов. 

- Като че ли само преди седмица някак се бяха сближили позициите ви с Министерство на околна среда. Бяхте съгласни на втори кабинков лифт, но да не се разширяват съществуващите писти и да няма нови такива. Какво се случи, че отново имате притеснения за "Пирин"?

- В решението на правителството от 28 декември 2017 г., заради което започнаха националните протести, няма споменаване на никакъв втори лифт; такъв лифт има само в говоренето по медиите, не и в самия документ. В него има искане за разширяване на зоната, в която е възможна човешка дейност и строителство. Притесненията не са секвали, тъй като и до днес няма надлежно внесено инвестиционно намерение за „втори лифт”. Не съществува такова.

Отделно, МОСВ отказва да предостави карти, от които да се види, къде, какво и колко ще се застроява. Моментът на истината дойде, когато алпинистът Боян Петров, след усърдна работа с юристи, предложи онова, което в правителствените документи няма: втори лифт, разположен в рамките на сега съществуващата зона за човешко въздействие. Този компромисен изход категорично бе отхвърлен от министър Нено Димов, което нагледно демонстрира, че не във „втория лифт” е въпросът – а в съвсем друго. „Играта” издаде кметът на Банско, с две свои действия.

Първо: надлежно внасяне за разглеждане на застрояването на още площи покрай Банско с нови 40 000 легла.

И второ: в интервю, в което обясни, че се иска не само една нова „кабинка”, а много такива и много нови писти.

Така действаха „инвеститорите”, преди 15-тина години, в Слънчев бряг. Резултатът е бетонно гето, гъмжащо от престъпност. Това е и намерението за бъдещето на Пирин – бетон, печалби и гетоизиране на планината, която е не само защитена като Национален парк, но е и обект на ЮНЕСКО. Ще рече: принадлежи на цялото човечество във вида, в който е в момента.

- Гаранции бяха дадени и от премиера Борисов, че нито една керемидка няма да бъде допълнително поставена, освен ски съоръжения. Вчера министър Димов защити вижданията на страната ни за "Пирин" и пред ЕП, като заяви, че става дума за 2% от територията на парка, които са в така наречената Буферна зона, която е определена за туризъм и това е признато и от ЮНЕСКО. Останалите 45% са предвидени само за водохващания и то за питейни нужди, защото българският закон не позволява друго. Има поредица от уверения, защо не вярвате на тях?

- Говорим за същия Бойко Борисов, който гарантира 196 гласа в парламента "за" съдебната реформа, а след това представи 204 гласа "против"? На какво основание да вярвам на този човек? Вярвам на закон, на документ с печат, на приложена карта. Закон има. Документ с печат няма, за карта да не говорим. Това с водохващанията е елементарен номер. За какво са нови водохващания на половината територия на планината? Населението се е удвоило? И няма достъп до питейна водя? Тия водохващания (отново – МОСВ не казва, колко са и къде са) очевидно са за оръдия за изкуствен сняг (естественият сняг в Банско е все по-голям проблем). Когато те се появят, ще ни се каже: "Ама инвестирали сме в оръдия за сняг, давайте да правим нови писти, които да захранваме с тоя сняг.

И: като имаме нови писти (концесионерът "Юлен" в предишни години е говорил за над 300 км нови писти) – тия скиори къде ще спят? Да строим..." Да ви питам аз: вие вярвате ли на правителство, което взема подобни решения на 28 декември, защото си мисли, че гражданите вече са се напили и не следят нещата? Какво да си помисля аз за правителство, което има подобно отношение към мен? Само си спомням как преди време на 2 януари багери изораха дюните на Несебър. И т.н.

- Много добре сте запознат, че банскалии ви упрекват, че не позволявате туризмът да се развива у нас, заради швейцарски капитали...

- Много добре съм запознат с друго. Че определени медии и политици говорят за подобна продажност, съдейки по себе си. Те са убедени, че човешкото същество може да бъде мотивирано само от пари – не, например, от чувство за справедливост, от кауза и пр. – защото те самите са такива. Онова, което знам от банскалии е, че: концесионерът ги тормози; че докараните насила в София наемници на концесионера бяха толкова отвратени, че си захвърлиха безплатните (тениски в центъра на града, в калта; че няколко пъти семейните хотели и ски центрове публикуваха отворени писма до концесионера и до властта, молейки да бъде спрян терорът върху тях (последното такова беше два дни преди решението на правителството от 28 декември); и че най-сетне се намери местен човек – потомъкът на поета Никола Вапцаров – който започна да организира съпротива срещу феодалния тормоз, на който са подложени местните хора от един разпасал се изедник, който дори не си показва лицето, а се крие зад офшорка, приписана на гръцки безработен? Нека собственикът на "Юлен" излезе на светло, както го правя аз, и да ме обвини в нещо. Да си говорим лице в лице, пред хората.

- Какви са вашите искания?

- Зелените протести в този век (миналия век имаше други подобни) започнаха през 2007 година. Оттогава и до днес искането е само едно: да се спазва законът по отношение на опазването на природната среда. Всеки път, когато видите природозащитници да протестират, просто ги питайте: против нарушението на кой закон протестират в дадения случай? Дотук, в последните десет години, имахме Странджа, морето, Рила, Калиакра, Витоша, Пирин – все опити на властта да наруши законите.

Този път вървим по обратен ред: властта се опитва да наруши закона в Пирин, готви подобно за Витоша; после предстои Калиакра, Рила, морето, Странджа. Огромен международен скандал и чудовищни санкции чакат властта за магистрала "Струма", където с парите за цяла магистрала се опитват да построят половин такава.

Вие си задайте въпроса: Защо от деня на влизането на България в ЕС, правителствата перманентно се опитват да нарушат законите по отношение на запазването на природната среда? Защо го правят? Ако не го правеха – никакви „зелени” протести нямаше да има.

Накрая, моля всички за следното. Всеки път – няма изключение – когато загледате някоя природна гледка и си кажете „Боже, колко е хубаво!”, трябва да си дадете сметка за следното. Това хубаво място продължава да съществува само по една причина: защото някой се е борил, за да го спаси и е успял. Ако нямаше такива борби – всичко отдавна щеше да бъде опустошено.