Чрез наблюдения на небесното светило тук праисторическите хора се ориентирали кога е най-подходящото време за засяване и прибиране на реколтата, а също така принасяли и дарове за плодородие, съобщи БНТ.

Селото стана известно и с намирането на най-старите човешки скелети по нашите земи. За разлика от английския, според археолозите, българският Стоунхендж е с 3 хиляди години по-стар и е бил погребан под тонове пръст. Подът на праисторическата постройка бил застлан с паваж, а П-образната форма на камъните от облицовката сочела на изток.

"При моя проверка по време на есенното равноденствие и направените измервания се оказа, че формата е ориентирана към слънчевия изгрев и то при положение, че отчитаме изместването на магнитните полюси, което за тези 8 хиляди години се е получило. И още един интересен факт - десетки глинени и каменни дискове са намерени на едно място", заяви археологът Георги Ганецовски.

По думите му в семантиката на ранноземеделската изобразителна символика дискът с точка красноречиво символизира слънчевия диск и затова може да се счита, че това е най-ранният храм, посветен на култа към бога Слънце, откриван по нашите земи.

Сензационната находка беше представена на престижен археологически форум в Румъния. На него участваха учени от САЩ, Германия, Франция и балканските страни.