Операция „Маслинова клонка“ ясно отличава приоритетите на Турция, Русия, САЩ, Франция и Европа за разделянето на Сирия. Това каза пред Дир.бг арабистът проф. Владимир Чуков относно стартиралата турска военна операция в Сирия.  

- Проф. Чуков, какво ни показва Турция с операция „Маслинова клонка“, която провежда в момента в Сирия?

- Тази турска операция трябва да бъде възприета в контекста на събитията, които текат в Сирия от дълго време. Става въпрос за борбата за разпределяне на зоните на влияние на странични фактори в Сирия. Всичко това е като продължение на преговорите в Астана, в Женева и т.н. Всяка една страна, която има интерес в региона, се позиционира така, че да гони по най-добрия начин целите си. По отношение на Африн това е най-западната част от Кюрдската федерация. Тя е най-близко до Средиземно море, а Турция не желае да изпуска контрола и кюрдите да имат излаз на морето, защото смята, че това е пряк път за снабдяването им с оръжие. Буквално вчера имаше призив на Демократичната партия на народите в Турция за солидарност с кюрдите в Африн. Това е нещо, което говори за ясен резонанс в вътрешнополитически план в самата Турция. Опозицията в Турция явно надига глас, въпреки че турският президент Ердоган ясно заяви операцията. Усеща се, че в Турция операцията има силен отклик, но същото е и в Сирия. Примерно, една Франция, която също има своя специфична позиция за Сирия, сега предлага свикване на Съвета за сигурност на ООН по отношение на операцията Африн. Определено операцията на Турция разбута пластовете.

- Доскоро в Африн имаше руски части? Как да гледаме на този факт?

- Преди дни имаше срещата на началника на генералния щаб на турската армия ген. Халуси Акар и директора на МИТ Хакан Фидан с началника на генералния щаб на руската армия генерал Валери Герасимов. След нея се разбра, че руските части са напуснали Африн. Руснаците са имали около 500 души военни полицаи, но те са били изтеглени буквално от Африн преди дни. Руското поведение там е доста интересно, защото въпросните военни не са изтеглени в Алепо, където е руската база, а стоят на границата на община Африн, която се контролира от кюрдите. Очевидно е, че те са готови да се върнат. Иначе руска военна техника в Африн няма. Руският генерал Герасимов ясно е обявил, че страната му няма да се меси в турската операция.

- Значи все пак е имало предварителни разговори с руската страна относно намеренията на Турция за операция „Маслинова клонка“...

- Русия има военно присъствие в Африн от около две години. Това е в подкрепа на руската теза, че конфликтът в Сирия няма решение без участието на кюрдите.

- Ролята на САЩ в случая...

- Ето тук има нещо много интересно. Това, което трябва да се каже, което е направило впечатление на много анализатори и журналисти, които следят събитията в Сирия, е фактът, че има разнобой в позицията на двете водещи институции в САЩ – на Държавния департамент и на Пентагона. Държавният департамент, като цяло, седи по-близо до Анкара. В същото време в Пентагона явно нямат намерение да се откажат от контактите си със Свободната сирийска армия, на която оказва и чисто военна подкрепа. Тази разлика, която се получава, се обира от Белия дом. Виждате, че Рекс Тилърсън буквално преди ден каза, че САЩ нямат намерение да обучават 30 хилядна кюрдска погранична сила. А на следващия ден бе пуснат официално първият випуск граничари. САЩ имат една много нюансирана позиция.

- Европа открито не подкрепя операцията?

- Да, Европа, като цяло, просто проявява загриженост, но ясно си пролича коя държава има интереси в региона. И това е Франция. Нейната политика можем да причислим отчасти както към американската позиция, така и към турската позиция. Просто има припокриващи се елементи, които Франция се опитва да наложи. По времето на Франсоа Оланд Франция имаше по-близка позиция до тази на САЩ. Сега Макрон по-скоро се доближава до турската позиция. Естествено, отново говорим за различни нюанси.

- Колко време очаквате да продължи тази операция?

- За Турция и Ердоган е добре това да приключи възможно най-бързо. Все пак Турция нали иска да става член на Европейския съюз. А за да стане това, трябва страната да има договор за добросъседство със съседните страни. Знаете България колко дълго преговаря за договора с Македония. Колко отстъпки направихме на Македония, за да влезем ние в ЕС. Това бе критерий за нас още от 2003 година. Тоест, държава, която говори за демокрация, за зачитане на правата на човека, няма как убеди региона, света, че това, което тя прави, е само за защита и опазване на границите си. За мен Турция ще иска да приключи бързо тази операция. Но аз се съмнявам.