Идеята за разработване на Третата стратегия, известна като Offset Strategy,  първоначално бе официално оповестена от тогавашния министър на отбраната на САЩ Чък Хейгъл през ноември 2014 г. 

Това в известен смисъл стана реакция на руската операция в Крим. В исторически план "Първата военна стратегия на САЩ" бе разработена от президента Айзенхауер. Тя имаше за цел да компенсира количественото превъзходство на силите на страните от Варшавския блок в Европа и доведе до засилване на развитието на "ядрената триада".

Втората военна стратегия бе формулирана след войната във Виетнам в условията на съкращаване на бюджета за отбрана и се свежда до технологично и информационно превъзходство над врага. Благодарение на това, въоръжените сили на САЩ всъщност придобиха модерен облик - с високоточни оръжия, AWACS, GPS, изтребители пето поколение и т.н.

Тъй като става дума за нещо принципно ново, големи дебати и обсъждания, които да са станали обществено достояние засега почти няма. Единственият форум, който обсъди темата, се състоя в края на 2016 година в Центъра за стратегически международни проучвания (The Center for Strategic and International Studies ).

В работата на форума взеха участие високопоставени представители на Пентагона, експерти в сферата на военното дело, партньори на САЩ в производството на военно оборудване и технологии. Най-важният извод от обсъжданията бе свързан с факта, че неоспоримото технологическо предимство на американските въоръжени сили, което осигуряваше на САЩ доминиране над света в продължение на близо три десетилетия след края на Студената война, вече е поразклатено.

Геополитическите опоненти на щатите намериха различни асиметрични способи, за да се противопоставят на преимуществото в конвенционалното въоръжение на американците, смятат в Пентагона. Именно Третата стратегия трябва да върне преимуществото на страната на американските въоръжени сили.

В своето изказване актуалният военен министър на САЩ тогава Аштън Картър отбеляза, че заплахата за технологичното преимущество на САЩ не идва от численото превъзходство на евентуалния противник или обема на инвестициите във въоръжените сили, а от глобализацията на иновационната среда и масовото навлизане на цивилни технологии във военната индустрия и воденето на бойни действия. Така противниците на САЩ вече имат достъп до широкодостъпни технологии и могат на тази база да създават нови оперативни концепции, за да се противопоставят успешно на американската армия.

Затова експертите предлагат Пентагонът да започне да инвестира не само във военен, но и в граждански персонал и да стимулира интерес към технологичните иновации и разработването на принципно нови операционни концепции.

За да се разпознаят и оценят перспективните нови технологии и евентуално да ги използват, военните би трябвало да установят солиднивръзки с търговския сектор както в САЩ, така и по целия свят.

Експертите са посочили и пет стратегически направления за развитие на американската армия в следващите десетилетия: изкуствен интелект, взаимодействие на човек и машина при вземането на решения в бойна обстановка, нови пилотирани и безпилотни системи, автономно оръжие с дистанционно управление и високоскоростни боеприпаси.

Ако тези направления бъдат разработени, до 30-40 години ще имаме пълна роботизация на бойните действия във въоръжени конфликти по света, смятат експертите. Вече е направено и предложение да се създаде и нова длъжност в Пентагона-главен директор по иновациите.

Именно той би трябвало да оценява технологиите и иновациите и да препоръчва тяхното използване за военни цели. Военните стратези на САЩ са убедени, че както в резултат от Втората военна стратегия САЩ демонстрираха пълно и тотално превъзходство над противника в Ирак през 1992 и 2003 година, така и в резултат на Третата военна стратегия те пак ще имат тотално превъзходство над останалия свят след най-малко 25 години.