Това разкри пред Дир.бг бившият разузнавач и главен секретар на МВР ген. Тодор Бояджиев, който публикува поредна книга с реални шпионски истории. В нея той разказва как американците са открили в посолството си "бръмбари", поставени от българските служби, и за тайния канал между КГБ и ЦРУ "Гаврилов".

- Ген. Бояджиев, неотдавна станаха 27 години от предотвратения атентат срещу посолството на САЩ у нас, планиран за 9 февруари 1991 г. Не се знае обаче много, оказва се, че около случая витаят и митове, разкажете какво точно се случи. Първо как разбрахте за терористичния план?

- Сигналът дойде в края на 1990 г. по линия на българското външно разузнаване, не мога да кажа точно как, но някой е попаднал на подходящото място в подходящия момент и е получил информацията. Службите веднага ангажираха своя агентурен апарат и парченце по парченце нещата започнаха да се изясняват, и то доста бързо.

Веднага съобщихме на партньорските служби и даже на такива, с които още нямахме контакт. Така буквално за нула време в България се оказаха представители на ЦРУ, Мосад, японското, френското и английското разузнаване. Ако не греша, за първи път след падане на Берлинската стена пред потенциалната заплаха се осъществи такова международно сътрудничество в рамките на дни.

- Как разбрахте какво точно планират да направят терористите?

- Това са неща от кухнята, но най-общо казано - чрез поставяне под контрол със СРС-та, където е възможно - с видеонаблюдение, установяване на контакти, връзки, адреси. И така изплува информация, че те очакват да получат през границата на Драгоман РПГ, с което да извършат атентата. Намериха подходяща мансарда на един тавански етаж с визуална връзка към американското посолство, което тогава беше в центъра на София - зад БНБ, на отдалечено, но достатъчно близко разстояние, за да могат да изстрелят противотанковия снаряд. Това беше планът, не за бомба, не за камикадзе.

- Твърди се, че са били планирани атентати и срещу други сгради - на Японския хотел, на "Шератон" и на Интерпред, така ли беше?

- Това е измислица, която не знам откъде идва. Нямаше други планирани обекти, единствената цел беше посолството, категорично го заявявам. За какво им е на терористите да взривят Японския или "Шератон", какъв сигнал ще дадат?

- Какви бяха тези хора?

- Най-интересното около тази група беше, че всеки от участниците членуваше в съвсем различни терористични организации, които никога не са действали заедно, не са имали общ финансов център. Това говореше, че има, както аз го наричам - черен интернационал на тероризма, те се бяха обединили и целта им беше да покажат на американците, че ако започнат нещо в Ирак, ще носят последствия. Това се случи точно преди планираната тогава от САЩ операция "Пустинна буря".

В целия случай нямаше никаква иракска следа, което първо беше логично да си помислиш. Оказа се, че единият от участниците е от "Ню джуъл" - филипинско  крайно ляво движение, което никога не се беше проявявало международно, а главатарят на група беше от крайно лявата Японска червена армия - известна с няколко атентата в родината си. Те са антиимпериалисти, водят битка срещу световния империализъм. Именно японецът беше двигателят, сивото вещество в групата. Беше засечен негов телефонен разговор, от който се разбра, че чака куриер - колумбиец, който да финансира плана. Така че в случая бяха намесени и наркопари от Латинска Америка. В групата имаше и двама палестинци и още един арабин.

- А защо бяха избрали точно София?

- Защото ние сме "мека" цел, както казаха колегите от Мосад. Като туристическа страна сме по-отворени, нямаме забранителни режими, а и да не забравяме, че беше 1990 г. Не бяхме цел на международния тероризъм. Сега нещата са променени, имаме атентата в Сарафово и други примери. Те просто са търсели къде най-лесно могат да осъществят плана си. Японецът е посещавал очевидно България преди това и така са избрали София. Нямаше никакъв антибългарски елемент, защото е тръгнала към ЕС и НАТО.

Това, което аз не знаех тогава, е че американският посланик в онзи момент  - Хю Кенет Хил, е бил изведен от страната заедно със семейството веднага след получаване на нашия сигнал. Официално ние знаехме, че е в командировка във Вашингтон. Американците обаче са преценили, че е много възможно ударът да цели не просто сградата на посолството, а конкретни личности, най-вероятно самия посланик.

Тогава втори след него беше Бил Монтгомъри, който остана и координираше всичко. В опит да нулира напълно опасността, той доста упорито се опита да прокара мнение, да не използвам по краен израз - да наложи на българския вътрешен министър тогава Христо Данов, групата да бъде арестувана. Само че не знаеше с кого си има работа. На една среща в кабинета на външния министър Виктор Вълков, в която участвах и аз, защото координирах международното сътрудничество по случая, Данов твърдо му отговори, че ако арестуваме терористите без доказателства - групата още не беше получила РПГ-то, ще трябва да ги пуснем след 24 часа. 

Освен това, тъй като са чужди граждани, веднага ще се задвижат консулските служби, ще се вдигне много шум и не е ясно дали в паниката не биха направили нещо непредвидимо. Уверихме го, че след като са под наш контрол, имаме готовност, ако приближи момент на остри действия, да ги задържим.

2-3 месеца по-късно държавният секретар на САЩ посети България и в колегиален разговор поднесе извинения, че Монтгомъри не е действал по указания на Държавния департамент и че българските професионалисти са направили каквото трябва.

- Знае се, че по разузнавателен път терористите са били предупредени, че са разкрити и така са се отказали и са напуснали България. Това вярно ли е?

- Да, но не и че ние просто сме ги уплашили и сме ги пуснали да вървят на майната си, както сигурно ще твърдят интернет троловете. Всичко беше съгласувано с чуждите служби, беше преценено, че оперативно целесъобразно е да се прихванат контактите на тези лица в организацията, с която всеки беше свързан, да бъдат проследени до нея и ако има мрежа, тя да бъде разкрита. Арестът на няколко души е последното, което се прави, дори да имаш доказателства. Основната цел е да се събере възможно повече информация, за да нанесеш тотален удар.

- Днес е премиерата на новата ви книга - "Изповед на шпионина" - 3 част. Какви други неизвестни шпионски истории разказвате в нея?

- Например за случая, в който пак през 1990 година американците откриха телевизионна камера и микрофони в посолството на САЩ, умело вкарани и камуфлирани от българското контраразузнаване. Оказа се, че така нашите служби са научавали доста неща, които американците не биха искали. В крайна сметка обаче и двете страни прецениха, че е по-добре около този случай да не се шуми. Ако такъв скандал беше избухнал, ЦРУ щеше да стане за смях, след като и без това нашите контраразузнавачи бяха успели да ги надхитрят. 

Интересното беше, че през цялата Студена война "чистачите на бръмбари", които сканираха сградата с електронни "метли" два пъти годишно, не откриват нищо. Тогава обаче намират. Българите веднага разбират и се втурват към апартамента, който е съседен на тайната стая на посолството. Но закъсняват - американците вече къртят стената. Започва комедия на абсурда - чистачите дърпат кабела от едната страна, нашите от другата. Почти като в приказката "Дядо вади ряпа". Но нашият отбор се оказва по-силен - издърпват камерата и изчезват. Така американците нямаше как да дадат пресконференция и да покажат оборудването.

Разказвам и за тайния канал за връзка, който действа между КГБ и ЦРУ за съгласуване - да не стават гафове, да не се сблъскат някъде излишно, повече, отколкото трябва. Наричат го канала "Гаврилов", на името на предреволюционен руски поет, защо точно него са избрали, не знам. Има тайни срещи във Виена, Токио, Хелзинки - шефът на руското външно контраразузнаване и шефът на американското се срещат и си коментират като приятелчета. Така че в разузнаването много неща не са такива, каквито изглеждат. Този канал действаше и в годините на перестройката, продължава и сега.

Подобен канал преди промените имаше и между българските и американските служби - за информация, която не можеш по обмениш по дипломатически път. Сега вече върви като официален партньорски информационен обмен.

- В книгата цитирате бившия шеф на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров - подсъдим за присвояване на 5 млн. лева, за което дори беше осъден на 15 години затвор, макар и неокончателно, и му беше наложен домашен арест. Това означава ли, че не вярвате в обвиненията срещу него?

- Кирчо Киров не ми е личен приятел, но за мен е един достоен български генерал и съм сигурен, че той не е присвоил тези милиони. Съдът издава присъди без да каже истината, защото тя съдържа държавна тайна. Киров пък не може да се защити, без да наруши държавната тайна, без да назове имена, затова е хванат в тежка ситуация.

За какво става дума. След като е закрита дейността на нелегалното разузнаване, нелегалите не изчезват, те са пръснати по света -  някои може да са в Сирия, други в Турция, трети в ислямистка страна. Българската държава има договор с тях, макар и неформален и неподписан, те са били нейни служители, рискували са живота си за нея. Те вече не се водят български граждани, достойни граждани са на новата си родина, но България не може да ги изостави, защото те могат и да проговорят. И ген. Киров изпълнява своя дълг, действа в интерес на България,  като им изплаща "пенсия", за което, разбира се, няма как да има регламентирани финансови документи. Това се прави от всички разузнавания по света. Иначе беше грешка, че изобщо закриха дейността на нелегалите, както и че отвориха досиетата на разузнавачите.

- Това означава ли, че според Вас сега службите ни са по-слаби?

- Много по-слаби са, защото целият този агентурен апарат го няма, сега никой не иска да работи в полза на държавата, освен за пари. И не само това - беше прекъсната връзката между поколенията, сега младите ми колеги ми нямат доверие...

ВИЗИТКА

Ген. Тодор Бояджиев е роден на 10 октомври 1939 г. Завършва гимназия в Бургас, а през 1963 г. и радиоинженерство в МЕИ-София. Започва работа в Комитета за наука и технически прогрес, но 26 години е разузнавач - 13 години в научно-техническото разузнаване и 13 по линия на външнополитическото. През 1990 г. става първият главен секретар на МВР.