Варненско-Белославското езеро е замърсено на места 10 пъти над стандартните норми. Това показва мащабно изследване на варненски учени. Във фокуса на изследванията бе химическият състав на тинята в езерото, какъвто не е правен през последните 20 години.

Проучванията продължават 21 месеца, като в тях взимат участие 15 специалисти и експерти, водени от проф. Тодор Ганчев от Техническия университет във Варна. Водолази взимат 140 проби от тинята през 200 м разстояние и на дълбочина 40 см. Тъй като няма български държавен стандарт за замърсяванията с тежки метали и нефтопродукти, са ползвани референтни стойности от Нидерландия. На тази база са отчетени точкови замърсявания с тежки метали.

"Насочеността на нашето изследване беше да установим дали има наличие на тежки метали и нефтени продукти. Като цяло езерото е добре, но има определени зони, в които има повишени нива на мед, живак и на други метали", обясни проф. Тодор Ганчев от Технически университет - Варна пред БНТ.

По думите му в различните зони на езерото замърсеността варира.

Оказва се, че старото гробище на потънали кораби е една от основните причини за състоянието на езерото. Те стоят на дъното повече от 30 години и в участъците, където се намират, замърсяването е най-сериозно.

На този етап учените се опитват да направят проект за прочистване на езерото.

"Най-блогоприятният сценарий е предприемането на мащабни действия за прочистване на езерото, защото по този начин то ще може да бъде използвано за туризъм и за аквакултури", смята проф. Ганчев.

Драгирането е един от възможните методи, но не е ясно доколко е екологично оправдано.

Друг вариант е пречистването да се направи с минерали от Родопите, които се пускат на дъното и го пречистват, поглъщайки тежките метали. Става дума за зеолит, добиван в Родопите, обясни геологът от Техническия университет във Варна д-р Ивалена Георгиева пред varna.utre.bg. Тя уточни, че са изследвани и са доказани качествата на зеолита да пречиства.

Методът е прилаган в други държави. Направените дънни изследвания в езера и заливи показват, че 70 дни след поставяне на зеолит около половината замърсители са отстранени. В Източните Родопи има достатъчно големи запаси от минерала, итъкна д-р Георгиева.

Друга вариант е засаждане на повече от типичната за бреговете на езерото тръстика, която използва тежките метали като хранителни вещества. Тополата също извлича тези елементи. Трябва обаче много внимателно да се подхожда към методите на почистване, тъй като Варненското езеро е защитена територия, предупреди геологът.

Според експертите, ако бъдат взети мерки навреме, след няколко години ситуацията ще бъде качествено различна. Трябва обаче да се ограничи и замърсяването, за да има ефект от почистването. Ако сега не бъдат взети мерки, до 5-10 години има сериозна опасност нещата да деградират и да се стигне до най-неприятния вариант - езерото да стане неизползваемо.