Близо девет декара от халколитния Варненски некропол вече са проучени

Селището, чиито обитатели са го създали, е било до настоящото Варненско езеро

Снимка: БТА

Близо девет декара от халколитния Варненски некропол вече са проучени

Селището, чиито обитатели са го създали, е било до настоящото Варненско езеро

10:00 | 29 октомври 2021 | Редактор : Лилия Чалева 2 3550 Снимка: БТА

Близо девет декара от халколитния Варненски некропол (приблизително 4550-4350 години преди Христа), в който е открито най-старото обработено злато в света, вече са проучени, разказа за БТА археологът д-р Владимир Славчев, ден преди да бъде официално закрити археологическите разкопки на обекта за тази година.

По думите му все още не е ясно къде е южната граница на древното гробище, така че с проучванията, планирани за следващите пет години, размерът на некропола може да достигне до 13 декара.

През настоящия сезон са разкрити още 10 гроба. В тях са намерени керамични съдове, кремъчни пластини и стъргалки, каменна тесла, шило с костена дръжка, гривни от черупки от средиземноморска мида - спондилус, обясни Славчев. Той уточни, че само едното от телата е открито така, както е било положено. Останалите кости са били препогребвани. Версиите защо е правено са няколко, включително, че гробовете са били отваряни от древни иманяри, но категорични доказателства няма в нито една посока, обясни Славчев.

Целият некропол, който според радиовъглеродните изследвания е просъществувал между 150 и 250 години, е ориентиран в посока североизток-югозапад, допълни археологът.

При проучванията през годините са открити 325 гроба, като се очаква броят им да достигне максимум до 500. Факт е, че при съседната култура на живелите по земите около днешна Варна, ориентацията на гробовете е изток-запад, разказа археологът. Разликите са подчертани и от позите на погребаните хора. Във Варненския повечето от мъжете са изпънати, а жените - в ембрионална поза, легнали на дясната страна. Във вътрешността на страната всички погребани са свити и на лявата си страна, допълни Славчев.

Селището, чиито обитатели са създали некропола, е било до настоящото Варненско езеро. Има находки, които показват, че древните са се занимавали със земеделие и скотовъдство. Според археолозите хората са напуснали селището заради промяна в климата. Постепенно се е затопляло, летата са ставали по-сухи, зимите - по-студени, нивото на езерото се е вдигнало и нивите са започнали да се заблатяват, обясни Славчев.

Парцелът, в който е некрополът, е публична държавна собственост, предоставен на Община Варна, която го е дала за управление на Регионалния исторически музей, допълни Славчев. По думите му през 2022 г. предстои да бъде сформирана междуведомствена комисия, която ще определи точните му граници на паметник на културата с национално значение.

Откритите кости могат да разкажат много за хората, създали цветуща халколитна цивилизация, допълни Виктория Русева, антрополог в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към БАН. Според нея все още е рано да се коментира дали има сериозни разлики между открити костни останки от вътрешността на страната и във Варненския некропол, макар че има вероятност хората, живели край морето да са били по-едри. Тя уточни, че в единия от гробовете, откъдето ще бъде взет материал, е бил погребан масивен мъж. Ще бъдат направени генетични изследвания и такива на стабилни изотопи, което ще позволи в някаква степен да се изясни дали е роден и пораснал в този район или някъде другаде.

Със сигурност хората са били бели европеиди, допълни Русева. Тя разказа още, че тъй като много заболявания дават патологични изменения по костите, е известно, че през халколита са били силно разпространени туберкулозата, други бактериални заболявания, включително бруцелоза. От днешна гледна точка възрастта на древните популации не е достигала до много висока възраст или поне много малък брой хора са остарявали по нашите критерии, каза още ученият. По думите й при липсата на ваксинации и пеницилин, близо 50 процента от родените деца са почивали още ненавършили 2-3 години. При родилките смъртността също е била много висока, а това е повлиявало на цялата демографска структура на обществото, като до над 40 години са доживявали основно мъжете.

ИЗБРАНО