Апелативният съд в Пловдив потвърди наложените от първоинстанционния съд мерки за неотклонение "задържане под стража" на двамата полицаи от РПУ-Казанлък, които бяха арестувани и обвинение за предумишлено убийство на 47-годишен мъж.

Борис Тодоров и Димитър Иванов са привлечени към наказателна отговорност за това, че на 26 февруари в град Казанлък, в съучастие като съизвършители, умишлено умъртвили Даниел Кискинов в процеса на арестуването му за кражба на велосипед. Предвиденото в закона наказание е "лишаване от свобода" от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Съдът не възприе тезата на защитниците на казанлъшките полицаи, че нямало доказателствена обезпеченост на повдигнатото им обвинение.

Според магистратите има добра доказателствена основа, образувана от обясненията на Димитър Иванов, от комуникиращите с тях показания на свидетеля И. П., от констатациите на съдебномедицинските експертизи на пострадалия и на обвиняемите, от експертирания звукозапис, който възпроизвежда удари от побоя и възклицанието "Убихте ме" от страна на пострадалия, от факта, че самите обвиняеми, а също очевидецът на първата част от случката св. А. не твърдят някаква значима съпротива на убития, изискваща чрезмерна физическа сила за овладяването му. Заключи, че тези доказателствени източници извеждат предположение за съпричастност на обвиняемите към инкриминираното посегателство против живота.

Съдът отхвърли и алтернативното предложение на защитата за окачествяване на поведението на обвинените полицаи като престъпление по чл. 124 НК - за причиняване на смърт по непредпазливост.

Магистратите приеха за неоснователно и възражението срещу обвинението за съучастие, като посочиха, че двамата извършители са били рамо до рамо при нанасяне на ударите, като са действали координирано и синхронно и няма наказателноправно значение кой е удрял повече и чий удар е бил решаващ за фаталните травми.

Апелативният съд окачестви опасността от укриване и извършване на престъпление от страна и на двамата обвиняеми като реална. Позова се на презумпцията по чл. 63, ал. 2, т. 3 НПК, касаещ задържането им под стража, и сподели констатацията на окръжния съд, че данните по делото не я оборват. Посочи, че - напротив - тези данни очертават посегателство със забележителна обществена опасност, очакваното високо наказание, за което би могло да изиграе ролята на мотив за отклонение от наказателно преследване.

Съдът сподели мнението на проверяваната инстанция, че угрозата от укриване и извършване на престъпление е толкова интензивна към настоящия момент, че прави неподходящ включително домашният арест, и заключи, че обжалваните мерки за неотклонение са взети при съобразяване на всички обстоятелства, поради което са оптималните.

Определението на апелативния съд е окончателно.

ИЗБРАНО