Рангелов: Когато общественото мнение влезе в съдебната зала, правото излиза през прозореца

Предложените промени в Конституцията са спорни. Ветото на президента върху Закона за съдебната власт е правилно. Напълно неуместно е увеличението на наказанията в НК за лека и средна телесна повреда

Снимка: Булфото

Рангелов: Когато общественото мнение влезе в съдебната зала, правото излиза през прозореца

08:52 | 5 август 2023 | Автор : Калина Петрова 193 7710 Снимка: Булфото

Промените в Конституцията, които са предложени са спорни. Президентът правилно налага вето на два пункта от Закона за съдебната власт, което мисля, че ще бъде преодоляно още до края на тази седмица, защото такива са намеренията на мнозинството. И това довежда до все по-голям хаос в гръбнака на правната конструкция на държавата каквато е Конституцията и достатъчно важния Закон за съдебната власт. Това коментира в интервю пред Dir.bg адвокатът Людмил Рангелов. Според него включването на "интимна връзка" и възможностите да бъдат тези лица санкционирани и ограничавани чрез Закона за защита от домашното насилие е правилно, но понятието не е добре дефинирано. Като "напълно неуместни" адвокат Рангелов определи увеличенията на наказанията в Наказателния кодекс за лека и средна телесна повреда и припомни, че когато общественото мнение влезе в съдебната зала, правото излиза през прозореца. Рангелов също смята, че увеличението на наказанията и при пътно транспортни произшествия са популистки.

- Как бихте коментирали предложените промени в Конституцията. Какво мислите за разделянето на ВСС на два напълно самостоятелни съвета - прокурорски и съдебен?

- Промените в глава 6 "Съдебна власт" на Конституцията е една от съществените и много спорни промени, които вносителите на проекта предлагат - ВСС да бъде разделен на два напълно независими и самостоятелни съвета, а именно прокурорски и съдебен. Тук категорично бих казал, че това може да бъде извършено само от Велико народно събрание. Аргументите в тази посока са до такава степен очевидни, че само бегло споменаване смятам за достатъчно. Това е промяна в устройството на държавната власт. Съдебната власт е част от важните държавни органи, които са подредени в Конституцията по определен начин и всяка съществена промяна, а тази е такава, в тяхната уредба предполага свикване на Велико народно събрание и трябва да бъде извършена в зависимост от правилата за такива промени.

Що се отнася до другите предложения, особено тези за избора на прокурорската квота, те определено са свързани с това предложение дали въобще е възможно да бъде разделен ВСС на два отделни съвета. Едва след това е разговорът дали трябва да бъде намалена парламентарната квота за избор в прокурорския съвет, без тя да превишава професионалната квота, дали главният прокурор трябва да бъде член с глас на този съвет. Нещата са предпоставени от тази важна промяна.

Целта на ограничаване на правомощията на главния прокурор е по някакъв начин той да остане като номинална фигура, тъй като тя не може да бъде заличена от Конституцията без Велико народно събрание. Предлага се до такава степен обаче да му бъдат орязани правомощията, че главният прокурор да се превърне едва ли не във властова, юридическа и административна нула. Това също е прекалено и неприемливо. Според мен, общият надзор за законност, който прокуратурата упражнява, е едно и от правомощията на главния прокурор.

Другите промени минават през разпоредбите на Закона за съдебната власт. Това, което беше прието и оспорено с президентско вето, се отнася до създаването на специална система за случаен избор на съдия с ранг на върховен касационен съд, който се е съгласил да разследва главния прокурор и заместниците му в случай на подадени сигнали за извършени от тях престъпления. Със самия факт, че се иска отделна система за случайно разпределение, вече се злепоставя общата система за случайно разпределение, тоест приема се априори, че тази обща система е достъпна за манипулиране и това е причината да се създаде нова система, която да не е достъпна за външно манипулиране. А това по принцип е недопустимо. Дори всички неща около тези промени не ми изглеждат конституционосъобразни. Това е откровено признание за такъв дефект.

Що се отнася до повторно предвиждане на нов шестмесечен срок за избор на професионална квота за ВСС, тук също остава открит въпросът той по сегашната конструкция на ВСС ли ще се осъществява или ще се осъществява, след като бъдат приети промените в Конституцията. Ако се осъществява по сегашните правила, сегашния състав и конструкция на ВСС, то това поначало бе абсолютно противозаконно и противоконституционно изменение на Закона за съдебната власт. Редовността и законността на всеки от членовете на съдийската квота беше проверена от Тричленен и Петчленен състав на Върховния административен съд. Да се отменя този избор и да се провежда нов, аз очаквам Конституционният съд, и в тази връзка са отправени искания до него, да приеме, че такива законови промени в Закона за съдебната власт са противоконституционни. Президентът правилно налага такова вето, което мисля, че ще бъде преодоляно още до края на тази седмица, защото такива са намеренията на мнозинството. И това довежда до все по-голям хаос в правната конструкция на държавата, каквато е Конституцията и достатъчно важният закон за съдебната власт.

- Как бихте коментирали промените относно назначаването на служебното правителство - министър-председател да бъде един от председателя на парламента, шефа на БНБ или пък ръководителя на ВКС?

- Това е повече от странна идея за нашите стандарти и ниво на демокрация в момента. В съседна Гърция съществува подобен вариант. Там последно служебният министър-председател беше шефът на Сметната палата. Обаче там изборите се насрочват много бързо. Тези хора там са много за кратко, с много ограничени правомощия и все пак с някакъв опит на управление. Ако тук при нас гуверньорът на БНБ, председателят на парламента или ръководителят на ВКС бъдат определени за министър-председатели на служебно правителство, много разсъждения могат да се направят против подобна промяна в Конституцията. Ако да речем президентът избере председателя на Народното събрание за служебен министър-председател и този председател на НС е представител на това мнозинство, което е загубило властта чрез вот на недоверие или по някакъв друг начин, загубило е изпълнителната власт, но същото това мнозинство има на практика свой министър-председател. Това е много уязвима конструкция.

Ако бъде определен председателят на Върховния касационен съд, той е магистрат с дългогодишна практика, тоест цялата му кариера е в съдебната власт. Магистратите по принцип са изолирани до известна степен от безразборни социални контакти. Всеки магистрат много силно контролира контактите си, за да не бъдат те злепоставящи по някакъв начин. Как човек с такава биография, би могъл да си подбере подходящи министри? Кой ще му ги посочи? Това е широко отворена врата за скрито манипулиране на служебния министерски кабинет.

- Ако и тримата, които биха могли да бъдат предложени, откажат да заемат този пост, какво ще се случи?

- Ако и тримата откажат, трябва ли да се запише изрично в Конституцията, че нямат право да откажат? Разбира се, че имат право да откажат. Може да каже не желая да поема този пост, защото моите компетентности не ми позволяват да го поема. Никой не предлага в Конституцията, че който и да бъде посочен, не може да откаже.

Аз, като гражданин, смятам, че този вариант, който съществува сега в Конституцията - за назначаване на служебно правителство от президента, поначало е съвсем нормален, защото насрочването на изборите следва да стане в срок от два месеца след разпускане на парламента. Ако политическата система не е зациклила и не се е разнебитила, в един кратък срок следва да има ново, избрано от парламента правителство. Обстоятелството, че от сега това състояние на политическата система, което е частен случай в новата политическа история, веднага води до претенция да се промени Конституцията, да се орежат правомощия на президента, ми се струва абсолютно неудачно разрешение. Затова смятам, че ще има съответна съпротива от опозицията, а може и от самите вносители на проекта, които в това отношение може би ще го коригират.

- Какво мислите за предложението на министъра на правосъдието Атанас Славов за промяна на Закона за домашно насилие и включването на понятието "интимна връзка"?

- По мое мнение включването на подобен род взаимоотношения между две лица във възможностите да бъдат тези лица санкционирани и ограничавани чрез Закона за защита от домашното насилие е правилно. Специално моето отношение по този въпрос е, че добре би било да се отрази, че тази интимна връзка е между мъж и жена, да речем. Защото, ако това не бъде посочено, а очевидно такава е целта на вносителите "интимна връзка" между две лица, означава, че бавно и на части през задния вход в нашето законодателство влиза Истанбулската конвенция. Има и други закони, по които правата на лицата се защитават, включително и чрез насилие. Нали за това имаме Наказателен кодекс и съответните разпоредби, които се отнасят за принудите, за телесните повреди и т.н. Домашното насилие е само един от начините да бъде защитена психиката и телесният интегритет на участниците в една връзка, която връзка все пак трябва да бъде между мъж и жена. Особено и начинът, по който е определена "интимната връзка". Определението за "интимна връзка" е до такава степен витиевато и сложно, че в много случаи то може да бъде използвано от самия насилник пред съда за анализ и коментар, който да го вади от тази хипотеза, в смисъл, че насилие може да има, но то не е в условията на такава интимна връзка. Колкото повече описание е дадено на тази интимна връзка, толкова повече съдът би се затруднил, когато му се направят съответните възражения, в смисъл, че такова насилие не е извършено в условие на интимна връзка, толкова повече възможности се дават на насилника да шикалкави в тази посока. Съдиите са достатъчно опитни хора, за да може да подведе под едно по-кратко формулирано понятие интимната връзка. В случая са употребени много думи, които приличат по-скоро на художествено описание, на стихотворение или на нещо подобно, отколкото на обяснение на дадена дума в закона.

Повечето от понятията в Наказателния кодекс са много добре описани.

- Как ще коментирате увеличението на наказанията за дребна и средна телесна повреда в Наказателния кодекс?

- Депутати внесоха предложение за увеличаване на наказанията за лека и средна телесна повреда. Предложението е максималната присъда за средна телесна повреда да се увеличи от 6 на 8 години, за лека телесна повреда да се увеличи на две години и да няма възможност за пробация. По принцип това е възможно да се направи, но то няма да доведе до никакъв съществен резултат по отношение на намаляването на този вид престъпни деяния. Основната причина за това е следната: средни телесни повреди и леки телесни повреди, макар и умишлени престъпления, се извършват почти 100% под влияние на емоция. Те никога не са хладнокръвно, предварително премислени престъпления. Това са инцидентни ад хок възникнали състояния на гняв, най-често или на внезапно възникнал конфликт, където се причиняват такива резултати. След като това е плод на емоция, а не плод на размисъл, значи тези хора в момента, в който се ядосат достатъчно, поне единият ще причини такива увреждания, без да мислят, че от вчера наказанието е станало вместо 6 и сега е 8 години. Обективен проблем е и, че не е правен обективен анализ за последните пет години, колко са влезлите присъдиза средна и лека телесна повреда. И колко от тях са за максимална присъда от шест години. Ако се види, че от 100 присъди само една, две или три са в максимума, а аз се съмнявам, че ще има такива в максимума, това показва, че този диапазон от 0 до 6 е напълно достатъчен на съда да намери в това пространство, което законодателят му е определил намери адекватно наказание. Тоест не е необходимо увеличаване. Ако установи, че има много голям процент максимални присъди, а това няма как да се случи, защото познавам съдебната практика, но теоретично това означава, че диапазонът на съда наистина не му е достатъчен, за да произнася справедливи присъди, и е добре да бъде разширен от 3 месеца до 8 години. Реакцията е абсолютно първосигнална, обвързана с един конкретен казус, а това не е добро законодателство, което при всеки възникнал случай, при всеки протест на граждани разрешението на проблема, по който протестират гражданите се изразява в повишаване на наказанието, не е цивилизационно поведение на законодателя. Там, където ние се стремим да се интегрираме, а именно ЕС, особено към държавите от неговата западна част, наказанията за такива деяния са ниски. Всяка държава, която се развива в посока прогрес - социален, икономически политически, се развива и в областта на правосъдието към намаляване на наказанието и обратно всяко общество, което деградира все повече и повече и не може да се справи с престъпността по друг начин, реагира с по-високи наказания. Това е път към Средновековието, това не е път към високата цивилизация. Тези предложения са напълно неуместни.

- Тоест да разбираме, че няма пропуски в Наказателния кодекс, а някой не си свърши работата по случая Дебора?

- Определените в закона наказания, когато се работи грижливо, позволяват на прокуратура и съд да определи справедлив размер на тези наказания в сега действащия закон предвиждат. Ако всичко беше направено грижливо, в конкретния случай естествено, че нямаше да бъде приложена пробация на Георги Георгиев, който два пъти е бил в пробационни мерки. Естествено, че ще му бъде наложено лишаване от свобода. Разбира се размерът на присъдата ще зависи от всички доказателства по делото, законът го позволява. Ако всичко се направи както трябва и както сочат доказателствата, събрани окончателно и преценени, може Георги Георгиев да получи лишаване от свобода между 2 и 10 години. Особено от средата на това наказание нагоре, то е много сериозно. Смятам, че обществото би било удовлетворено. Сега се спекулира за чието съществуване даде възможност не много добрата работа на разследващите и от там и съдът влезе в този капан. Политиците пък веднага използваха ситуацията за спекулации.

- А какво бихте казали за медицинската експертиза на Дебора?

- Медицинската експертиза, за която толкова много се говори вече, има повече съдебни експерти, които заявяват, че експертизата е дала напълно коректен отговор.

Същото е неразбирането и за убийството в Цалапица, как може двамата братя да са съучастници на убийството, след като те научават за него след като е било извършено, няма как да са съучастници, макар и да са заровили трупа. Предварително договаряне не е имало. Има едно банално правило, което е абсолютно вярно, когато общественото мнение влезе в съдебната зала, правото излиза през прозореца. Съдията не съди според общественото мнение, а според закона и доказателствата, които уличните демонстранти не познават, много тесен кръг от защитника, подсъдимия, прокурора, съдията знаят какви доказателства има.

Не е уточнено в искането на прокурора коя от хипотезите на член 129, ал. 2 поддържа като средна телесна повреда, съдът е можел да види там и без заключението на експертизата, е можел да приеме, че е налице обезобразяване. Това той не е длъжен на този етап на гледане на мерките да приеме по категоричен начин, а да го приеме с висока степен на вероятност. Съдът е можел да приеме, че има средна телесна повреда при хипотеза на обезобразяване. Тогава нямаше да отмени определението, с което Георги Георгиев е задържан с първата инстанция, а щеше да потвърди определението и обвиняемият щеше да остане в ареста. По всички други въпроси съдът е стигнал до напълно правилните заключения - че това лице има вече осъждания за същото деяние, това лице е с висока степен на обществена опасност, че той е извършил това деяние, че има опасност да се укрие или да извърши друго престъпление. Но накрая казва леката телесна повреда се преследва по частен ред, а там не се взимат никакви мерки за неотклонение и за това Георги Георгиев са го пуснали.

- Как бихте коментирали увеличението на наказанията за пътнотранспортни произшествия?

- Непредпазливото деяние при пътнотранспортно произшествие с пострадал или с жертви може да бъде извършено от всеки гражданин, който шофира моторно превозно средство. Това може да се случи на напълно коректни, законопослушни водачи. Има какви ли не ситуации, пътната обстановка е сложна по отношение на интензитета на движение на автомобили и на поведение на други автомобили, на други водачи, велосипедисти, мотоциклетисти и най-вече на пешеходци. И на пешеходна пътека може да бъде причинена смърт по непредпазливост, без водачът да е виновен за това. Често почти всичко зависи и от поведението на пешеходеца. Представете си тясна улица и тротоар, изненадващо притичва дете, без да погледне, а водачът кара с разрешена скорост, водачът няма видимост. Увеличението за непредпазливите пътнотранспортни произшествия въобще не съответства на обществената опасност на тези деяния. Те са доста повече у нас, отколкото в развитите страни, но ние натам отиваме, трябва да видим какви са наказанията в Нидерландия, Германия, Австрия. Нима животът на един немски, австрийски гражданин е по-малко ценен при такава причинена смърт по непредпазливост, лице, което нито е употребило алкохол, наркотици, се наказва по-малко отколкото в България? Имат друга наказателна политика, която могат да си позволят, защото респектът към правилата, институциите и наказанието и за най-малкото нарушение, ги мотивира да спазват правилата и да не допускат подобни произшествия. Това вече ограничава в процентно отношение хората, които могат да причинят подобни резултати. Изравняването на наказанията за причинена смърт след употреба на алкохол и наркотици и непредпазливото умишлено не е приемливо умишленото и непредпазливото да са с едни и същи санкции. Те няма да доведат до конкретен резултат. Тези, които решават какво да правят със законите, ще успокоят близките на пострадалите и ще получат повече гласове на изборите. Това законово поведение е популизъм - да направим нещо непотребно и неполезно, за да се харесаме на хората.

ИЗБРАНО