Военно-апелативният съд отмени прекратяването на разследването за смъртта на пилота майор Валентин Терзиев, който загина в нощта срещу 9 юни 2021 г. в морето край Шабла по време на нощно учение. Тогава изтребителят му МиГ-29 се разби в морето, след като порази пусната мишена, която обаче е била прекалено ниско.

Решението е взето преди дни и с него се отменя постановлението на Военно-окръжната прокуратура, с което разследването беше прекратено, съобщава "Лекс".

По досъдебното производство бяха обвинени полк. Методи Орлов, който е отговарял за стрелбите на пилотите по време на учението, и на полк. Юрий Луканов - заместник-началник на Щаба на ВВС по операциите. И двамата бяха обвинени за причиняване на смърт при немарливо изпълнение на занятие (чл. 123, ал. 1 от НК), за което наказанието е от 1 до 6 години затвор, както и за престъпление по служба по непредпазливост (чл. 387, ал. 4 от НК), което се наказва с до 5 години затвор.

През есента на миналата година обаче прокуратурата сне обвиненията от двамата и прекрати разследването, а след това Военният съд в Сливен отмени постановлението, което прокуратурата протестира.

Сега военните магистрати заявяват, че то трябва да продължи, тъй като прекратяването на разследването било необосновано и преждевременно.

От окончателното определение на ВоАпС става ясно, че държавното обвинение е избързало със свалянето на обвиненията от двамата военни. Съдът отбелязва, че от постановлението не става ясно дори коя от двете хипотези е приела прокуратурата - че деянието не е извършено или че не съставлява престъпление.

Впечатление прави и критичният анализ на съда относно подхода по назначаване на съдебно-технически експертизи по делото. От него се разбира, че е възложена една основна и две допълнителни експертизи, по които обаче вещите лица са определяни от ректора на Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски".

Освен това първоначално те не били и поименно посочени. Основната експертиза пък била петорна, но под заключението се подписали само четирима експерти. Петият пък нито се подписал, нито изложил особено мнение, каквото имал чак в последната допълнителна експертиза. Съдът отбелязва, че в случая няма пречка ректорът на ВВУ да предложи специалистите за експертизата, но не и да ги назначи, защото това е задължение само на разследващите.

"На практика един орган, нямащ отношение към разследването и извън съдебната система (ректора на ВВУ) е назначавал експертите и е определял броя и състава на експертната комисия", се казва в определението. От него става ясно още, че наблюдаващият прокурор не е приел част от отговорите на експертите и един от въпросите е останал без отговор, вместо който прокурорът дал своя интерпретация, като отговорил вместо експертите.

"Настоящата инстанция напълно се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че абсолютно недопустимо прокурорът е дал своя интерпретация на този въпрос и е отговорил вместо експертите, чиито заключения не е приел", пише съдът и отбелязва, че без отговор е останал важният въпрос дали е имало обективни причини, които да попречат на майор Терзиев да завие надясно и да набере височина, след като е пуснал ракетата.

Първоначално разследването на военната полиция показа, че усложнените условия, включително нощното пилотиране с ориентиране само по приборите на таблото, е довело до зрителна илюзия у пилота, че мишената за поразяване е над него и той лети хоризонтално. В действителност е бил в сравнително плоско пикиране и стрелбата по мишената е извършена на фона на морето.

В доклада на военната полиция се казваше още, че съпътстваща причина за трагедията е и неправилна оценка на риска от групата за бойно управление и ръководството на стрелбите, от продължаване на насочването за сближение и атака, при положение че скоростта на падане на мишената се е увеличила. "Това неминуемо води до повишаване динамиката на сближение и възможен дефицит от височина и време за безопасно излизане от атака", се обясняваше в доклада.

След това от прокуратурата обясниха, че полк. Орлов не е трябвало да позволява на пилота да стреля по мишената, тъй като е трябвало да предвиди, че няма да има време да излезе от атаката. Според експертите минималната височина, до която пилотът може да сниши, за да порази падаща мишена и след това да има време да излезе безопасно от атаката, е 4000 м. Валентин Терзиев обаче е получавал указания да слезе и на 2000 м, а в крайна сметка е изстрелял ракета, когато е бил само на 1433 м от морската повърхност, след което се е разбил.

В крайна сметка обаче прокуратурата реши, че Орлов и Луканов нямат вина, а майор Терзиев бил пределно концентриран в мишената и не контролирал параметрите на полета. Според прокурора той можел да избегне удара с морската повърхност дори и при височина до 924 м. В постановлението се казва, че пилотът загубил пространствена ориентация, следил инстинктивно мишената, това довело до състояние на "очарование" и допълнителна увереност. По този повод съдът пише, че термини като концентрация, инстинкт, увереност, неувереност, емоционално, психическо и психологическо състояние са от областта на психологията и/или психиатрията и са различни по съдържание и значение, поради което трябва да бъде назначена изрична експертиза.

"Следва да се добави, че по делото липсват каквито и да е, още по-малко категорични писмени или гласни данни, които да обосноват достатъчно ясен, безпротиворечив и недвусмислен извод дали, в каква степен и с какъв интензитет е било налице високо интензивно емоционално състояние и дали е имало проявява на силно снижена възможност от майор Терзиев правилно да възприема текущата ситуация. За да бъдат изяснени категорично тези въпроси следва да бъде назначена послесмъртна съдебна психиатрично-психологическа експертиза на пострадалия майор Терзиев", се казва в определението.

Освен това съдът отбелязва, че шест месеца преди инцидента, пилотът е изпълнил само 4 полета със снижение под 4000 метра и само един от тях е бил нощем. От началото на 2020 г. пък такива нощни полети при сложни метеорологични условия не били изпълнявани. От постановлението на прокурора става ясно още, че според него е имало условия майор Терзиев да прекрати упражнението, но не посочил какви са те.

"Не е посочил, а и по делото не е изследвано изобщо дали други длъжностни лице, освен пилота, са имали задължение да следят за тези условия и да предприемат определени мерки, за да не се стигне до инцидента", пише по този повод съдът.

Друг съществен елемент от разследването е минималната височина на полетите при тези упражнения. ВоАпС определя за "непрофесионално от юридическа гледна точка" и "абсолютно несъстоятелно" възражението на прокурора, че е безпредметно да се обсъжда нормативната уредба, която урежда по принцип минималната височина за полети. Съдът отбелязва, че в различни документи са посочени три минимални височини - 2000 м, 3000 м и 4000 м, но не е ясно при какви условия на полета е валидна всяка от стойностите. В определението си съдиите посочват, че не е ясно дали най-ниската височина от 2000 м не е валидна само за най-благоприятните условия за полет над полигона.

"Необходимо е да се посочи, че разликата между най-малката и най-голямата разпоредени височини не е пренебрежимо малка, а е двойна, и въпросът дали упражнението се изпълнява на височина 924 метра (приета от прокурора), на 2 000 метра, на 3 000 метра или на 4 000 метра е от съществено значение за безопасността на полета, защото при конкретните условия именно от тази височина зависи дали на пилота майор Терзиев и ръководещите полета длъжностни лица, е осигурено достатъчно време, през което да констатират и безаварийно да коригират евентуални промени в параметрите на полета, произтичащи от обективни или субективни фактори", посочва съдът.

И припомня, че според прокуратурата майор Терзиев е можел 4 секунди след пускането на ракетата да избегне сблъсъка при правилна маневра, но не е посочено каква е тя. Според държавното обвинение пилотът е следвало също да спазва заповядания му режим на полет, който последно е бил снижаване до 2000 м и скорост 800 км/ч.

Според съда пък прокурорът е допуснал изграждане на вътрешното му убеждение по предположения, тъй като е приел, че ако до достигането на тази височина, на дисплея пилотът не е имал информация за "захват" на мишената, той е бил длъжен да прекрати упражнението, тъй като слизането под заповяданата височина представлява нарушаване на мерките за безопасност и неспазване на командите.

В определението е посочено още, че без анализ е останало и обстоятелството, че майор Терзиев е докладвал, че няма захват, когато е бил на височина от 2255 м, но въпреки това, според записа на черната кутия, са му предоставили информация за целта. Пилотът е поискал разрешение за стрелба и когато се е намирал на 1800 м височина и е получил такова. В този момент самолетът е бил вече на височина 1310 м и скорост от 948 км/ч, а последната регистрирана команда към пилота била: "Излизай на дясно. Изключи главен!".

"Верен е изводът, че постановлението за прекратяване на наказателното производство не предоставя в достатъчна степен анализ на всички факти и доказателства, поради което се явява именно необоснован, а крайният извод за прекратяване - неправилен и преждевременен", се казва в окончателното определение на съда.